Разлика между версии на „Френска нова вълна“

кат, меп, правопис (вероятно има още за оправяне), шаблони
м („Frenska nova valna“ преместена като „Френска Нова вълна“: Заглавието не е редно да е на шльокавица.)
(кат, меп, правопис (вероятно има още за оправяне), шаблони)
{{без източници}}
{{обработка|уикиформат, стил, език, допълване}}
 
'''Френската Нова вълна''' е направление във [[Франция|френското]] [[кино]] от края на 50-те и 60-те години на 20 век.
През 50-те години на 20-ти век, във Франция се появява едно ново бунтарско движение от млади кинематографисти, чиято цел да покажат на теория и да докажат на практика превръщтането на кино-камерата в изразително средство. Средство, което отваря вратички към фантазийтефантазиите, мислите и индивидоалностаиндивидуалноста на режисъора, както перото за един писател или четката за един художник. Тяхното сдружение се сформира в Париж през 1954г. под името "Кайе„Кайе дю синема"синема“, така както се казва и тяхното списание в което не се церемонят много много да критикуват остро традиционното френско кино като западнало, мудно и неоригинално, а справедливоста, авторитарната власт и цензурата са силни стимули за човека на изкуството.
 
Това движение от дебютиращи кинематографисти, разкриващи нови хоризонти, е наречено за първи път "нова„нова вълна"вълна“ чрез статия в сп."Експрес" „Експрес“ от Франсоаз Жиру .през 1957г1957 г.
Едни от наи-изявените и доказани като лидери на френската "новата„новата вална "вълна“ са Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Клод Шаброл, Луй мал Думи,
Ален Рене и др. Филмите им дават нов тон и нов творчески почерк, по-гъвкав, по-усвободен, малък бюджет, лека техника, снимки в реален декор и по-естествена игра на актъорите.
 
Франсоа Трюфо е роден в парижПариж на 6 февруари 1932г1932 г. изкарва самотно и трудно детство. Игнориран и неразбран от семейството си, тоитой изкарва тежки години в изправителни заведения. Намиращ осамотениеусамотение в книгите и тъмните киносалони, бива силно повлиян от филми като "Гражданинът„Гражданинът Кейн"Кейн“ на Орсан[[Орсън Уелс]]
френската "Нова вълна " и неините последователи..
и "Прозорец„Прозорец към двора"двора“ на [[Алфред Хичкок]] ( негов лиубимлюбим майстор на киното ). Започва да участва активно в организирането на кино клубове, неговия ентосиазъм привлякъл вниманието на критикът Андре Базен които го освободил от изправителното заведение и го наема като сатрудник в "кайе„кайе де синема"синема“.
 
Кариерата на младия критик, скоро след това била прекратена поради влизането му в армията, от кадето той дезертира, следва затвор и позорно уволнение. Но Андре Базен отново го спасява и след като го измъква от затвора с негова помощ, Тюфо пише първата си критична статия, заклеймявайки себе си като наинай-унищожителният критик на съвременните френски филми. Тои пледира за кино в, което позвулявапозволява на режисъора сам да пише диалога, сам да съчинява историята но наи- важното,и да прави филми в изцяло свои артистичен стил. По този начин той фактически повлиява на киното, преди още да е направил филм.
 
Собственото му трудно детство вдъхновява идеята за "400„400-те удъра"удара“, полубиографично разглеждане на престъпноста сред работническата класа. Той е първият от трилогията за Антоан Дуанел и проследява развитието на героя от измачен антисоциален тип към щасливщастлив и спокоен домашен живот.
Филмът се оказва един от наинай-популярните от "новата„новата вълна"вълна“, особено в Англия и Съединените щати. Последван е от две изпълнени с нежност песимистични разглеждания на сексуалната трагедия:"Стреляйте „Стреляйте по пияниста"пияниста“, адаптация на трилъра"Там долу„Там долу“ "от Деивид Гудис,жанр жанр, към който Трюфо проявява голям интерес, и " Джул„Джул и Джим" Джим“.
През 50-те години на 20-ти век, във Франция се появява едно ново бунтарско движение от млади кинематографисти, чиято цел да покажат на теория и да докажат на практика превръщтането на кино-камерата в изразително средство. Средство което отваря вратички към фантазийте, мислите и индивидоалноста на режисъора, както перото за един писател или четката за един художник.Тяхното сдружение се сформира в Париж през 1954г. под името "Кайе дю синема", така както се казва и тяхното списание в което не се церемонят много много да критикуват остро традиционното френско кино като западнало, мудно и неоригинално, а справедливоста, авторитарната власт и цензурата са силни стимули за човека на изкуството.
Това движение от дебютиращи кинематографисти, разкриващи нови хоризонти е наречено за първи път "нова вълна" чрез статия в сп."Експрес" от Франсоаз Жиру .през 1957г.
Едни от наи-изявените и доказани като лидери на френската "новата вална " са Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Клод Шаброл, Луй мал Думи,
Ален Рене и др. Филмите им дават нов тон и нов творчески почерк, по-гъвкав, по-усвободен, малък бюджет,лека техника, снимки в реален декор и по-естествена игра на актъорите.
Франсоа Трюфо е роден в париж на 6 февруари 1932г. изкарва самотно и трудно детство. Игнориран и неразбран от семейството си, тои изкарва тежки години в изправителни заведения. Намиращ осамотение в книгите и тъмните киносалони бива силно повлиян от филми като "Гражданинът Кейн" на Орсан Уелс
и "Прозорец към двора" на Алфред Хичкок ( негов лиубим майстор на киното ). Започва да участва активно в организирането на кино клубове, неговия ентосиазъм привлякъл вниманието на критикът Андре Базен които го освободил от изправителното заведение и го наема като сатрудник в "кайе де синема".
Кариерата на младия критик, скоро след това била прекратена поради влизането му в армията, от кадето той дезертира, следва затвор и позорно уволнение. Но Андре Базен отново го спасява и след като го измъква от затвора с негова помощ, Тюфо пише първата си критична статия, заклеймявайки себе си като наи-унищожителният критик на съвременните френски филми. Тои пледира за кино в което позвулява на режисъора сам да пише диалога, сам да съчинява историята но наи- важното, да прави филми в изцяло свои артистичен стил. По този начин той фактически повлиява на киното преди още да е направил филм.
Собственото му трудно детство вдъхновява идеята за "400-те удъра", полубиографично разглеждане на престъпноста сред работническата класа. Той е първият от трилогията за Антоан Дуанел и проследява развитието на героя от измачен антисоциален тип към щаслив и спокоен домашен живот.
Филмът се оказва един от наи-популярните от "новата вълна", особено в Англия и Съединените щати.Последван е от две изпълнени с нежност песимистични разглеждания на сексуалната трагедия:"Стреляйте по пияниста", адаптация на трилъра"Там долу "от Деивид Гудис,жанр , към който Трюфо проявява голям интерес, и " Джул и Джим" .
След този изблик на творческа енергия, Трюфо изглежда изпада в период на нерешителност. Всичките му по-късни творби, обаче, са крайно интимни и проучват темата занещасно детство-трилогията за Дунал и "Дивото дете", жроника за лекар от 17 век, които опитва да опитоми нецивилизовано дете - и чуствителни мелодрами за катастрофалните сблъсаци между срамежливите герои и безсрамните и еманципирани, обичащи да се налагат жени.
Клод Шаброл е роден на 24 юни 1930г. в Париж. Започнал работа в средата на 50-те г. на 20 век в "Кайе дю синема" като филмов критик. Първата му лента "Le Beau Serge" (1958) станала манифест на новото движенир филмът бил абсолютнп не комерсиален (малобюджетна продукция заснета с пари от наследството му) “ Следващата му работа е критика към буржоазията.-" Les Cousins" (1959)в тези ленти се проявили някои черти от творческия маниер на режисъора - остър сюжет и критика към визшето общество. През целият си живот Шаброл е почитател на " Черното криминале" и може би е единственият които дръзва да разказва не-изторий, да предлага неразрешени мистерий и да създава мътни персонажи , нито наистина добри , нито напълно лоши . Режисъор , който оставя филмите си отворени без завършек...
 
След този изблик на творческа енергия, Трюфо изглежда изпада в период на нерешителност. Всичките му по-късни творби, обаче, са крайно интимни и проучват темата занещасноза нещастно детство - трилогията за Дунал и "Дивото дете", жроникахроника за лекар от 17 век, които опитва да опитоми нецивилизовано дете - и чуствителни мелодрами за катастрофалните сблъсаци между срамежливите герои и безсрамните и еманципирани, обичащи да се налагат жени.
През 1959г. излиза режисирания от Жан-Люк Годар филм " До последен дъх "/ по сценарий на Трюфо /който с еднин замах става емблематичен за поколения напред.
 
Другият му филм " Малкият войник"/1960г/ е забранен за 3 години от френската цензура поради това че се разказва за дезертъор който в разгара на алжирските събития преминава към страната на терорестична групировка(организация). Като се има в предвид, че Трюфо е бил дезертъор , а Годар негов колега и приятел веднага логически се досещам от каде идва годаровото вдъхновение за "Малкия воиник"
Клод Шаброл е роден на [[24 юни]] 1930г[[1930]] г. в Париж. Започнал работа в средата на 50-те г. на 20 век в "«Кайе дю синема"» като филмов критик. Първата му лента "«Le Beau Serge"» (1958) станала манифест на новото движенирдвижение филмът бил абсолютнп не комерсиален некомерсиален (малобюджетна продукция, заснета с пари от наследството му). Следващата му работа е критика към буржоазията. -" Les Cousins" (1959)в. В тези ленти се проявили някои черти от творческия маниер на режисъора - остър сюжет и критика към визшето общество. През целият си живот Шаброл е почитател на " Черното криминале"криминале“ и може би е единственият които дръзва да разказва не-изторий, да предлага неразрешени мистерий и да създава мътни персонажи , нито наистина добри , нито напълно лоши . Режисъор , който оставя филмите си отворени без завършек...завършек…
Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3-ти декември 1930г. Баща му е бил лекар и е притежавал часна клиника, а майка му е наследник на стар род банкери от Швейцария кадето по-късно семейството му емигрира. Там завършва основното и средното си образование по-точно в Нион ,но след като родителите му се развеждат тои се врашта в Париж. През 1949г. учи за етнолог в Сорбоната ( един от наи-престижните университети в света) а това е и времето в което се запознава с Трюфо, Жак Риве и Ерик Ромер. Снима първият си филм след пътуване със баща си през северна и южна Америка през 1954г./ филма се казва "Бетон"--късометражен/ , а след това започва да пише статий за "Кайе де синема"
 
Следващтите негови заглавия излизат последователно след "До последен дъх";
През 1959г1959 г. излиза режисирания от Жан-Люк Годар филм " До„До последен дъх "/дъх“ (по сценарий на Трюфо) /който с еднин замах става емблематичен за поколения напред.
-1961г. -"Жената си е Жена"
Другият му филм " Малкият войник"войник“ /1960г/ е забранен за 3 години от френската цензура поради това, че се разказва за дезертъор, който в разгара на алжирските събития преминава към страната на терорестичнатерористична групировка (организация). Като се има в предвид, че Трюфо е бил дезертъор , а Годар негов колега и приятел веднага логически се досещам от каде идва годаровото вдъхновение за "Малкия воиник"
-1962г. -"Да живееш живота си"
-1967г. -"Произведено в САЩ" и др.
Жан-Люк Годар е роден в Париж на [[3-ти декември]] [[1930]] 1930гг. Баща му е бил лекар и е притежавал часначаснта клиника, а майка му е наследник на стар род банкери от Швейцария, кадетокъдето по-късно семейството му емигрира. Там завършва основното и средното си образование по-точно в Нион , но след като родителите му се развеждат, тоитой се враштавръща в Париж. През 1949г1949 г. учи за етнолог в Сорбоната ( един от наи-престижните университети в света), а това е и времето в което се запознава с Трюфо, Жак Риве и Ерик Ромер. Снима първиятпървия си филм след пътуване със баща си през северна и южна Америка през 1954г./ филма(филмът се казва "Бетон"„Бетон“ --късометражен/ късометражен), а след това започва да пише статийстатии за "Кайе„Кайе де синема"синема“
В продължение на цялото десителетие на 60-те години Годар, както и съратниците му от "новата Вълна", превръщат темата за бунтуващият се младеж в централа за своето творчество. Само, че ако се изследва зараждането на младежките протести във филосовски, политически и социологически план, във всяко от тези направления тои отива много по-далеч от своите колеги по камера. Всеки негов филм е една нова революция . Със своето разделяне на образ и звук,накъсан ритъм и използването на ръчнопреносими камери тои разклаща основно законите за правене на кино. Минал през всички възможни жанрове като междувременно анализира и осъваршенства формата––потдържа основната тема и импровизира. Неговата техника е вдъхновявала и все още вдъхновява много кинематографисти по света ( Куентин Тарнатино сан си признава, че използва похватите при монтажа-взаймствал от Жан-Люк Годар). Европейския и световен резонанс на творческото новаторство на Годар е огромен. Той е най-видният признат представител на авангарда в световното кино.
 
Може би езикът на седмото изкуство не е задължен в такава степен на нито един от признатите лидери на световното кино за непрекъснатото си обугатяване, както на Годар -- първия философ, които изръзява себе си с помоща на камерата.
СледващтитеСледващите негови заглавия излизат последователно след "До„До последен дъх"дъх“;
* 1961 г. — „Жената си е Жена“
-1962г* 1962 г. -"Да— „Да живееш живота си"си“
* 1967 г. — „Произведено в САЩ“ и др.
 
В продължение на цялото десителетиедесетелетие на 60-те години Годар, както и съратниците му от "новата„новата Вълна"Вълна“, превръщат темата за бунтуващиятбунтуващия се младеж в централа за своето творчество. Само, че ако се изследва зараждането на младежките протести във филосовскифилософски, политически и социологически план, във всяко от тези направления тоитой отива много по-далеч от своите колеги по камера. Всеки негов филм е една нова революция . Със своето разделяне на образ и звук, накъсан ритъм и използването на ръчнопреносими камери тоитой разклаща основно законите за правене на кино. Минал през всички възможни жанрове като междувременно анализира и осъваршенстваосъвършенства формата––потдържаформата — поддържа основната тема и импровизира. Неговата техника е вдъхновявала и все още вдъхновява много кинематографисти по света ( [[Куентин Тарнатино сан си]] признава, че използва похватите при монтажа-взаймствал от Жан-Люк Годар). ЕвропейскияЕвропейският и световен резонанс на творческото новаторство на Годар е огромен. Той е най-видният признат представител на авангарда в световното кино.
Може би езикът на седмото изкуство не е задължен в такава степен на нито един от признатите лидери на световното кино за непрекъснатото си обугатяванеобогатяване, както на Годар -- първия философ, които изръзяваизразява себе си с помощапомощта на камерата.
 
[[Категория:Френско кино]]
 
[[da:Ny bølge]]
[[de:Nouvelle Vague]]
[[en: French New Wave]]
[[es:Nouvelle vague]]
[[eo:Franca Nova Ondo]]
[[fa:موج نو]]
[[fr:Nouvelle Vague]]
[[gl:Nouvelle Vague]]
[[id:Nouvelle Vague]]
[[is:Franska nýbylgjan]]
[[it:Nouvelle Vague]]
[[he:הגל החדש]]
[[lt:Prancūzų naujoji banga]]
[[hu:Új hullám (film)]]
[[nl:Nouvelle Vague (film)]]
[[ja:ヌーヴェルヴァーグ]]
[[no:Den nye franske bølge]]
[[pl:Nowa fala (kino francuskie)]]
[[pt:Nouvelle Vague]]
[[ru:Французская новая волна]]
[[fi:Ranskalaisen elokuvan uusi aalto]]
[[sv:Franska nya vågen]]
[[tr:Yeni Dalga]]