Френска нова вълна: Разлика между версии

Другият му филм „ Малкият„Малкият войник“ /1960г/ е забранен за 3 години от френската цензура поради това, че се разказва за дезертъор, който в разгара на алжирските събития преминава към страната на терористична групировка (организация).

Жан-Люк Годар е роден в Париж на [[3 декември]] [[1930]] г. Баща му е бил лекар и е притежавал часнта клиника, а майка му е наследник на стар род банкери от Швейцария, където по-късно семейството му емигрира. Там завършва основното и средното си образование по-точно в Нион, но след като родителите му се развеждат, той се връща в Париж. През 1949 г. учи за етнолог в Сорбоната, а това е и времето в което се запознава с Трюфо, Жак Риве и Ерик Ромер. Снима първия си филм след пътуване със баща си през северна и южна Америка през 1954г1954 г. (филмът се казва „Бетон“ - късометражен), а след това започва да пише статии за „Кайе дьо синема“

* 1961 г. — „Жената си е Жена“жена“

В продължение на цялото десетелетие на 60-те години Годар, както и съратниците му от „новата Вълна“, превръщат темата за бунтуващия се младеж в централа за своето творчество. Само че ако се изследва зараждането на младежките протести във философски, политически и социологически план, във всяко от тези направления той отива много по-далеч от своите колеги по камера. Всеки негов филм е една нова революция. Със своето разделяне на образ и звук, накъсан ритъм и използването на ръчнопреносими камери той разклаща основно законите за правене на кино. Минал през всички възможни жанрове като междувременно анализира и осъвършенства формата — поддържа основната тема и импровизира. Неговата техника е вдъхновявала и все още вдъхновява много кинематографисти по света ([[Куентин ТарнатиноТарантино]] признава, че използвавзаймства похватитепохвати при монтажа-взаймствал от Жан-Люк Годар). Европейският и световен резонанс на творческото новаторство на Годар е огромен. Той е най-видният признат представител на авангарда в световното кино.