Обемът на информацията възвърнатполучена от мисията е 5,2 млн. байта (около 634 [[килобайт|kB]]). Всички експерименти са извършени успешно, с икзлючениеизключение на [[йонизационна камера|йонзационнатайонизационната камера]]/[[гайгеров брояч]], които се провалят през февруари 1965 г. и експеримента насъс сондата за измервнеизмерване на плазмата, който се проваля заради повреда сна [[резистор]] на 6 декември 1964 г. Изпратените снимки показват луннопобенедна безжизнена планета, лунопобен терен осеян с [[кратер]]и (по-късните мисии до Марс показват, че този регион не е типичен за планетата, а само за древният участък заснет от Маринър 4). Космическата сонда установвява, че плътността на марсианската атмосфера не превишава 1% от земната, а по химичен състав се състои основно от въглероден двуокис. Атмосферното налягане на повърхността е от 4,1 до 7,0 mbar (от 410 до 700 [[паскал (единица)|паскала]]) и дневните температури са около -100 градуса [[Целзий]]. Не е засечено [[магнитно поле]].
<center>
Ред 48:
</center>
Снимките направени от апарата показват една относително неактивна планета открита към „жестокостта“ на космоса. Изяснява се,че тъмните области не са канали покрити с растителност както гласи една от хипотезите. След мисията надеждите за откриваненамиране живот на Марс са обезверениугасват. Ако в бъдеще бъдесе откритоткрие такъв то той ще бъде основно от прости дребни организмимикроорганизми.
След Маринър 4 [[научна фантастика|научната фантастика]] се изменя, от описване на извънземни форми на живот обитаващи други планети от [[Слънчевата система]] към такива, които обитаватнаселяват [[Екзопланета|планети обикалящи около далечни звезди]].
ОбащатаОбщата цена на мисията се изчислява на около $83,2 млн., а на цялата поредица от апарати Маринър — $554 млн.
