Маринър 4: Разлика между версии

След изстрелването от стартова площадка 12 на [[ВВС база Кейп Каневерал]] защитното покривало е изхвърлено и комбинацията от степен на ракета Аджена-Д и Маринър 4 е раделена от [[бустер]]а (ракетата) Атлас в 14:27:23 UTC на 28 ноември 1964 г. Първото пускане на двигателите на Аджена-Д от 14:28:14 до 14:30:38 извежда Маринър в околоземна орбита, а второто пускане от 15:02:53 до 15:04:28 изпраща Маринър 4 в трансферна орбита към Марс. Отделяне от степен Аджена-Д в 15:07:09 и апаратът предприема курс към Марс. Следва разгръщане на слънчевите панели.

След 7 и половина месечно пътешествие включващо една маневра по пътя на 5 декември 1964 г., космическият апарат достига Марс на 14-15 юли 1965 г. Апаратът прави множество снимки на повърхността на планетата. <ref>[http://home.earthlink.net/~nbrass1/mariner/miv.htm ''Mariner IV - First Flyby of Mars: Some personal experiences'', Bill Momsen], [http://home.earthlink.net/~nbrass1/mariner/miv-2.htm p.2], accessed 24 април 2008</ref> Снимките направени от апарата са съхранени в лентата на борда на Маринър. В 02:19:11 UT на 15 юли Маринър 4 преминава отвъд Марс и [[радиосигнал]]ът прекъсва. Препращането на снимките започва 8,5 часа след подновяването на сигнала и продължава до 3 август. Всички снимки са пратени по два пъти за да е сигурно, че част от информацията не е повредена или загубена.

=== УдарСблъсъци с метеоритметеорни тела и прекъсване на комуникацията ===

През късната 1967 г. е възобновено получаването на информация от Маринър 4. Детекторът за космически прах засича 17 удара в продължение на 15 минминути на 15 септември., Теочевидно сав вследствиерезултат наот микрометеоритенмикрометеороиден дъждрояк, който временно променя височнината на апарата и най-вероятно поврежда слабо поврежда [[топлинен щит|топлинния щит]]. По-късно се предполага, че апарата може би е прелетял близо до раздробеното ядро на [[комета]]та D/1895 Q1 или около нейни остатъци на разстояние около 20 млн.милиона kmкилометра.<ref>[http://www.marsdaily.com/reports/Has_The_Mariner_Meteor_Mystery_Been_Solved_999.html Разрешена ли е загадката около метеоритният дъжд ударил Маринър 4?]</ref><ref>[http://science.nasa.gov/headlines/y2006/23aug_mariner4.htm science.nasa.gov.] Посетен на [[24 април]] [[2008]] г.</ref>

Обемът на информацията получена от мисията е 5,2 млн. байта (около 634 [[килобайт|kB]]). Всички експерименти са извършени успешно, с изключение на [[йонизационна камера|йонизационната камера]]/[[гайгеров брояч]], които се провалят през февруари 1965 г. и експеримента със сондата за измерване на плазмата, който се проваля заради повреда на [[резистор]] на 6 декември 1964 г. Изпратените снимки показват една безжизнена планета, лунопобен терен осеян с [[кратер]]и (по-късните мисии до Марс показват, че този регион не е типичен за планетата, а само за древният участък заснет от Маринър 4). Космическата сонда установвява, че плътността на марсианската атмосфера не превишава 1% от земната, а по химичен състав се състои основно от въглероден двуокисдиоксид. Атмосферното налягане на повърхността е от 4,1 до 7,0 mbar (от 410 до 700 [[паскал (единица)|паскала]]) и дневните температури са около -100 градуса [[Целзий]]. Не е засечено [[магнитно поле]].

След Маринър 4 [[научна фантастика|научната фантастика]] се изменя, от описване на извънземни форми на живот обитаващи други планети от [[Слънчевата система]] към такива, които населяват [[Екзопланета|планети обикалящи около далечни звезди]].{{източник?}}