Томас Уайът: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Английски поет |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
}}
'''Сър Томас Уаят''' (на [[английски]]: Sir Thomas Wyatt) ([[1503]] – [[11 октомври]] [[1542]] г.) е един от първите поети на английския [[ренесанс]]. Той въвежда стихотворната форма [[сонет]] в английската литература.
==Живот==
Томас Уаят е роден в замъка Алингтън, близо до Мейдстоун, графство [[Кент]], макар родителите му, Хенри и Ан Уаят. да произхождат от [[Йоркшър]]. Баща му е един от от членовете на личния съвет на крал [[Хенри VII]] и остава доверен съветник, когато през [[1509]] г. на трона се възкачва [[Хенри VIII]]. След образованието си в колежа Св. Йоан, [[Кеймбридж]], Томас Уаят също се присъединява към кралския двор като майордом. През 1520 г. Уаят се жени за Елизабет Брук (1503-1560), дъщеря на лорд Кобхам, която ражда през 1521 г. Томас Уаят младши, водач на [[
Томас Уаят вижда [[Ан Болейн]] при завръщането й от Франция през 1522 г. и силно се влюбва в нея. Той й пише няколко любовни стихотворения и става един от многобройните й ухажори. Според клюките двамата стават любовници. Възможно е една от петрарковите му сонети, ''Whoso list to hunt'', косвено да намеква за това. Поетът говори за сърна, която не може повече да гони, защото около врата й е написано с диамантени букви ''Noli me tangere for Ceasar's I am'' (''Не ме докосвай, защото аз принадлежа на Цезар'' [Хенри VIII]). Уаят обаче е пощаден по време на обвиненията в и процесите за прелюбодеяния през 1536 г. Ан Болейн привлича вниманието на Хенри VIII през 1524 г. и Уаят е последният й ухажор, който Хенри отстранява от пътя си като го изпраща на дипломатическа мисия в Италия. Той придружава сър Джон Ръсел до [[Рим]], където подават молба пред папа [[Климент VII]] да даде развод на Хенри от испанската му съпруга [[Катерина Арагонска]]. Уаят е пленен от армиите на император [[Карл V] при завладяването му на [[Рим]] през 1527 г., но успява да избяга и да се върне в Англия.
През 1532 г. Уаят придружава Хенри VIII и Ан Болейн, която вече му е любовница до кале. През [[1533]] г. Ан Болейн казва на Уаят пред други придворни, че има „копнеж по ябълки“ и че кралят мисли, че може да е бременна. Така шокираният двор научава, че Ан и Хенри са женени. Уаят участва в церемонията по коронацията й през юни същата година. През 1535 г. Уаят е направен рицар (дадена му е титлата сър), но през 1536 г. е затворен заради кавгата си с херцога на [[Съфък]], а и заради подозрения, че може да е бил любовник на Ан. По-късно през годината е освободен, заради приятелството си с [[Томас Кромуел]], и се връща към задълженията си. По време на престоя си в кулата става свидетел на екзекуцията на Ан Болейн на [[19 май]] [[1536]] г. и пише стихотворение, вдъхновено от случая. <ref>http://www.luminarium.org/renlit/innocent.htm</ref> Както и повечето си съвременници Уаят вярва, че Ан е невинна относно обвиненията, по които е осъдена. Уаят си възвръща благоразположението на краля и е направен посланик в двора на [[Карл V]] в [[Испания
През 1530-те години пише стихотворение в Девънширския ръкопис, като първите букви на всяка строфа са SHELTUN. Под него е написан отговор, подписан от Мери Шелтън, с който тя го отхвърля. Мери, първа братовчедка на Ан Болейн, е любовница на Хенри VIII от февруари до август 1535 г.
През 1540 г. му е предоставена земята и много от именията на разрушеното абатство Боксли. През [[1542]] г. обаче е обвинен в измяна от Едмънд Бонър, сега лондонски епископ, а именно, че в дейността си като посланик се е свързал с папския легат кардинал Поул, който е роднина на крал Хенри и му се противопоставя по въпроса за развода му с Катерина Арагонска. Уаят пише одухотворена ''Защита'' в затвора и отново е помилван, вероятно по молба на кралицата [[Катрин
==Поезия==
| |||