|
[[Image:Chelyuskin Ship.jpg|right|frame|"Челюскин"„Челюскин“]]
'''"Челюскин"„Челюскин“''' е [[съветски]] ледоразбивач, построен през [[1933]] г. в [[Дания]] от фирма Burmeister and Wain (B&W, Copenhagen) по поръчка. Имал водоизместимост 7,5 хил.тона.
Пароходът е спуснат на вода на [[3 юни]] [[1933]] под своето първо име — "Лена"„Лена“. След 2 дни му е дадено друго име, в чест на [[Семьон Челюскин]], руски полярен изследовател и участик във Великата северна експедиция 1733—1743 г.
Експедицията се ръководи от [[Ото Шмид]], а капитан на "Челюскин"„Челюскин“ е [[Владимир Воронин (Челюскин)|Владимир Воронин]]. На борда имало 112 души, пътници и екипаж.
На борда имало 112 души, пътници и екипаж.
== Плаване ==
Ледоразбивачът "Челюскин"„Челюскин“ тръгва от [[Мурманск]] към [[Владивосток]] на [[2 август]] [[1933]] със 112 пътници на борда. На [[19 септември]] ледове заобиколили кораба. Корабът се опитал да излезе от този плен като тръгва срещу по-тънкия лед, но не успява. Следващите 5 месеца Челюскин„Челюскин“ дрейфува. Обшивката на кораба не издържа и в кораба прониква вода и пътниците се готвят да го напуснат. На [[13 февруари]] "Челюскин"„Челюскин“ потъва. Хората остават на леда. Пренасят материали от които си построяват бараки.
Живеят в продължение на 3 месеца върху леда.
== Евакуация ==
Евакуацията на лагера се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която да биде използвана за кацане. Жителите на чукотското селище Ванкарем също за няколко дни обособяват писта. Първият самолет, който достига до челюскинци е пилотиран от [[Анатоли Ляпидевски]]. На [[5 март]], със своят [[АНТ-4]] той се добира до лагера и взема 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на [[7 април]]. За седмица летците [[Сигизмунд Леваневски]], [[Василий Молоков]], [[Николай Каманин]], [[Маврикий Слепньов]], [[Михаил Водопянов]] и [[Иван Доронин]] пренасят останалите челюскинци. Последният рейс е направен на [[13 април]] [[1934]] г. Общо са направени 24 рейса. Летците, пренесли спасените до [[Владивосток]], стават първите [[Герой на Съветския съюз|Герои на Съветския съюз]] и били наградени с орден "Ленин"„Ленин“, а "Златна„Златна Звезда"Звезда“ № 1 е връчена на Ляпидевски.
== Издирване на кораба ==
Няколкократно са организирани експедиции с цел да бъде намерен потъналия съд. Експедициите от [[1974]] и [[1978]]([[1979|9]]) г. били безрезултатни. През септемрви [[1989]] г. за намирането на "Челюскин"„Челюскин“ съобщава американския учен Сергей Мелников, член на Географското дружество на САЩ. Не са представени обаче никакви веществени доказателста.
По повод 70-годишнината на "Челюскин"„Челюскин“ е организирана подводна археологическа екседиция "Челюскин„Челюскин-70"70“. През [[2004]] г. участниците заявяват, че съдът е намерен, но скоро станало ясно, че това е грешка<ref>[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/russia/newsid_5366000/5366802.stm Пароходът "Челюскин" отново е "намерен"] - съобщение на интернет-портала на руската служба на Би-би-си [[21 септември]] [[2006]] г.</ref>.
През септември [[2006]] г. участниците в експедицията "Челюскин„Челюскин-70"70“ заявили, че са намерили потъналияпотърналия параход "Челюскин"„Челюскин“. Фотографии на фрагменти и проби от метала ще бъдат изпратени в [[Копенхаген]], в корабостроителната фирма, която построила "Челюскин"„Челюскин“. Проведеният там анализ и [[експертиза]] ще позволят обекта да се идентифицира с пълна увереност. Чак след това той ще бъде признат за археологически обект и фрагментите от него ще бъдат музейни експонати. <ref>[http://www.chukotka.org/news/?id=i7AE60A96 В Анадир се върнаха участниците от подводната експецидия "Челюскин„Челюскин 70"70“] - съобщения на сайта Чукотка.org от 21 септември 2006 г.</ref>
== Препратки ==
| 