Никола Маринов (художник): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м , [[Иван Ненов] |
||
Ред 12:
Никола Маринов се увлича по рисуването още в гимназията и продължава образованието си в Художествената академия в [[Торино]], където негови преподаватели са професорите [[Андреа Таверние]] и [[Джакомо Гросо]]. През 1903 година завършва специалност [[живопис]] със златен медал и остава да рисува в Италия през следващите две години.
След завръщането си в България през 1906 година работи като учител в София до 1919 година, а между 1919 и 1921 година като щатен художник към [[Министерство на народното просвещение]]. През 1921 година става професор в [[Национална художествена академия|Художествената академия]], където преподава до 1940 година. Сред неговите ученици са някои от най-изтъкнатите български художници: [[Илия Бешков]], [[Александър Жендов]], [[Ненко Балкански]], [[Илия Петров]], [[Александър Стаменов]], [[Иван Ненов]] и други. В периода 1935—1937 година Маринов заема поста ректор на Академията.
Твори основно живопис, като предпочитаната от него техника е [[акварел]]ът. Рисува [[портрет]]и, много голяма част от които — на жени, [[пейзаж]]и и фигурални композиции, отличаващи се с богати нюанси на цвета. Автор е и на множество [[стенопис]]и в църкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник, и [[Храм-паметник Свети Александър Невски|храм-паметникът „Александър Невски“]] в София.
| |||