Руска редакция на старобългарския език: Разлика между версии

През [[10 век]] в [[Киевска Рус]] бива прието [[християнство]]то. За тази цел са необходими богослужебни книги, написани на разбираем език. През 10 век такъв език е само [[старобългарски език|старобългарският]] книжовен език.

 

След разпадането на общия [[праславянски език]], прадедите на днешните руси, белоруси и украинци говорят ''общ източнославянски език'', наричан сега [[староруски език]]. След налагането на старобългарската езикова норма в Киевска Рус, се създава книжовен език, който до голяма степен запазва системата на старобългарския език, но същевременно е и силно повлиян от говоримия староруски език. По този начин се оформя и '''руската''' (''източнославянската'') '''редакция на старобългарския език'''.

 

Във фонетиката на руската редакция на старобългарския език е характерно следното:

# Голямата носовка се заменя с ''оу''

#Още в първите руски паметници се наблюдава смесване между знаците за [''ě''] (''ят'') и [''ja''], които в [[източнославянски езици|източнославянски]] вече имат еднаква фонетична стойност.

 

Въпреки редицата проникващи живи източнославянизми в този книжовен вариант, основните характерни особености на старобългарския се запазват:

#Съчетания [''ra''], [''la''] в началото на думи, пред съгласни, там където според източнославянските норми би трябвало да бъде [''ro''], [''lo''] (''роботы'' и ''работы'' – „''Ипатиевска летопис''”, ''локътъ'' и ''лакътъ'' – „''Симеонов сборник''” от [[1073]] г.).

#Употреба на ''ръ'', ''лъ'', ''рь'', ''ль'', вместо източнославянските ''ър'', ''ъл'', ''ьр'', ''ьл'' между съгласни (''плъкы'', ''прьвое'' – „''Слово за Игоровия поход''”, „''дрьжати''” – „''Стоглав''”, ''мрьзост'' – „''Пандекти на Антиох''”).

#Съчетания ''жд'', вместо ''зж'', ''жж'' (<*''zg''’, *''zgj'', *''zdj'') и ''шт'', вместо ''шч'' (''щ'') (<*''sk''’, *''skj'', *''stj'') (''заштиштаи'' – „''Изборник''” от 1076 г., ''дрождия'' – „''Толковая псалтырь''”).

#Употреба на ''ю'', вместо ''оу'', ''iе'', вместо ''о'', и ''а'', вместо ''iа'', в началото на думите (''югъ'' – „''Остромирово евангелие''”, но ''оугъ'' – „''Симеонов сборник''” от 1073 г., ''iелени'' – „''Новгородски миней''”, но ''олень'' в „''Поученията на Владимир Мономах''”, ''авита ся'' – „''Новгородски миней''”, но ''iави'' – „''Остромирово евангелие''”).

#Някои особености при употреба на пълни вокали на мястото на редуцирани (''соборъ” – „''Златоструй''”).

 

Освен фонетичните старобългаризми в руската редакция, има и морфологични:

#Окончание -''ы'' за кратките и -''ыи'' за пълните форми за мъжки и среден род на сегашните деятелни причастия, вместо -''а'', -''iа'' (-''я'') (''иды'', ''ревы'' – „''Синайски патерик''”, ''рекыи'', но ''могаи'' – „''Киево-Печорски патерик''”).

#Окончание -''тъ'' за 3 лице единствено и множествено число сегашно време при глаголите, вместо -''ть'' (в по-ранните руски паметници) (''коупять'', ''оумретъ'', но: ''свободять'', ''пребываiеть'' – „''Синайски патерик''”).

 

В областта на синтаксиса най-важната старобългарска черта на руската редакция ''дателният самостоятелен'' (Dativus aethicus), който не се среща в гражданските староруски текстове.

 

С течение на времето много старобългаризми престават да бъдат просто варианти или синоними на източнославянски думи, а се обособяват семантично (''голова'' – ''глава'', ''порох'' – ''прах'', ''сторона'' – ''страна'', ''передел'' – ''предел'', ''голосить'' – ''гласить'' и т.н.). Някои старобългаризми са се настанили и вкоренили дори и в народния език: ''плен'' (вм. ''полон''), ''сладко'' (вм. ''солодко''), ''прохладный'' (но: ''холод''), ''время'' (вм. ''веремя''), ''среда'' (вм. ''середа'') и т.н. Разбира се, върху украинския и белоруския език такова влияние не е оказано.

 

Влиянието на старобългарския език върху източнославянски в периода на християнизацията на древна Рус, се нарича в науката ''първо южнославянско влияние'' върху източнославянски. ''Второто южнославянско влияние'' започва през 13 век и е най-силно през 14 век, когато [[България]] и [[Сърбия]] падат под [[Турция|турска]] власт и южнославянските учени избягват в [[Русия]]. От този период в [[руски език|руския]] се настаняват думи като: ''одежда'', ''плен'', ''прах'', ''пещера'' и др.