Лаборатория за реактивно движение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м срам
м. кор.
Ред 8:
[[Картинка:JPLControlRoom.jpg|дясно|мини|Контролната зала на JPL]]
[[Картинка:JPL1.jpg|дясно|мини|Ракети, използвани като декорация.]]
JPL води началото си от 30-те години на 20 век, когато професор [[Теодор фон Карман]] започва експерименти с реактивни двигатели в намиращата се на това място [[ГугенхаймоватаГугенхаймова лаборатория по аеронавтика]]. JPL e основана през 1944 година съвместно от учените [[Тсиен Хсуе-шен]] и [[Джак Парсънс]]. Въпреки че в съвременният англиски език ''jet'' се отнася предимно за [[турбореактивен двигател|турбореактивните двигатели]], в основата на дейността на JPL винаги е било разработването и построяването на ракетни двигатели, не на турбореактивни или други видове реактивни двигатели, използващи околния въздух - по времето, когато е основана, ракетите също са били наричани ''jets''.
 
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], [[армия на САЩ|Въздушните сили на Армията на САЩ]] поискват JPL да анализира ракетата [[Фау-2]], разработена от [[Нацистка Германия]], както и да работи върху други проекти като част от военното усилие. [http://beacon-archives.jpl.nasa.gov/Histphotos/hpom/orig/jb-721_.jpg] В резултат на това изследване, JPL разработва ракетата [[MGM-5]], първата американска управляема ракета "земя-земя", на която е дадена ядрена бойна глава. Този проект по-късно води до появата на ракетата [[MGM-29]], докато не бива прекратен през 1977 година.
 
Към 1958 година, правитественотоправителственото участие в JPL е пренесено в новосъздадената [[НАСА|НационалнатаНационална въздухоплавателна и космическа администрация]] (НАСА) и JPL се специализира в безпилотни космически полети. Инженерите на JPL създават първите американски изкуствени спътници (програмата „[[Експлорър (програма)|Експлорър]]“), както и безпилотните сонди от програмите „[[Рейнджър (програма)|Рейнджър]]“ и „[[Сървейър]]“ за изследване на Луната, проправили път на програмата „[[Аполо]]“. JPL повежда и при междупланетните полети с програмата „[[Маринър]]“ за изследване на [[Венера]], [[Марс]] и [[Меркурий]]. През 1970-те, усъвършенстваните апарати от програмата „[[Викинг (програма)|Викинг]]“ са изпратени към Марс, а тези от програмата „[[Вояджър]]“ - към [[Юпитер]], [[Сатурн]] и отвъд. През 1990-те сондата „[[Магелан (космически апарат)|Магелан]]“ е изпратена да картографира Венера, „[[Галилео (космически апарат)|Галилео]]“ влиза в орбита около Юпитер и го изучава интензивно, а нова поредица от апарати изследва Марс, включително [[Марс Патфайндър]] и [[Марс Глобъл Сървейър]]. Към средата на 2008 година, JPL управлява „[[Касини-Хюйгенс]]“, изучаваща Сатурн от орбита, сондата „[[Стардъст]]“, която събира кометен прах, космическия телескоп „[[Спитцър]]“ и трите текущи мисии до Марс - [[Марс Експлорейшън Роувър]] („Спирит“ и „Опъртюнити“), [[Марс Одисей]] и [[Марс Риконъсънс Орбитър]].
 
== Местоположение ==