Луиза Мей Олкът: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16:
Семейството се мести от град на град, докато през 1843 година се озовава в Конкорд, щата [[Масачузетс]]. Семейството е в окаяно финансово състояние. Бащата е напълно отчаян, а майката е принудена да наеме ферма и със земеделски труд да изхранва децата си.
Ранното обучение на Луиза включва уроци при Торо, но преди всичко се основава на уроците, които й преподава баща й. Също така получава инструкции от писатели като Емерсон, [[Натаниел Хоторн]] и [[Маргарет Фулър]], които са семейни приятели.
На бвадесетдвадесет години Луиза Олкът вече е опитала няколко професии - учителка, социална работничка, броделисткабродеристка, домашна прислужница. От време на време пише кратки разкази, за които получава добри хонорари. Дори публикува сборник с разкази за деца - "Цветни измислици" (1854), написани за Елен Емерсон, дъщеря на Ралф Емерсон.
Когато избухва Гражданската война ([[1861]]), младата писателка се записва доброволка в корпуса на медицинските сестри, но само след шест седмици се разболява от коремен тиф, който уврежда здравето й за цял живот. Докато се възстановява от болестта, Луиза написва серия от кратки разкази за войната, които й донасят огромен успех и много пари. Това я окуражава да напише още една книга, този път роман.
Най-голям успех и световно признание, Луиза Мей Олкът постига с романа си "Малки жени" издаден през 1868 година. Написан само за шест седмици романът представлява своеобразна интерпретация на детските години на авторката и нейните сестри. Героините - Мег, Джоу, Бет и Ейми са един ненадминат пример за пътя, който извървява всеки от детството към зрелостта. Огромният успех на романа и възторгавъзторгът на читателите подтикват Олкът да напише още три книги със същите герои: "Добри съпруги" (1869), "Малки мъже" (1871) и "Синовете на Джоу" (1886).
Луиза Мей Олкът никога не се омъжва. Когато през 1879 година по-малкато й сестра, Мей, умира Луиза поема грижата за две годишната й дъщеря - Луиза Мей Найрикър (Лулу).
През следващите години Луиза става адвокат за правото на жените да гласуват. Тя е и първата жена регистрирана да гласува в [[Коркорд]].
Въпреки влошеното си здраве, Олкът пише дадо края на своя живот. Умира на 6 март 1888 година от живачно отравяне. Два дни преди смъртта й, на 4 март, умира баща й Еймос Бронсън Олкът на 88 години.
 
=== Избрани произведения ===