Граждено: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+mk
Ред 37:
До началото на 19 век селото е албанско, но поради неблагоприятното му място албанците се изселват във [[Винени]], а виненци се заселват в Гражден. Според [[Стефан Веркович]] в [[1889]] година в селото има 84 домакинства с 431 жители българи.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Грачино'' (Gratchino) е посочено като село в каза Ресен със 23 домакинства и 69 жители [[мюсюлмани]] и 20 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] в [[1900]] година в Герман''Граждино'' живеят 276 [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.242.]</ref> В началото на 20 век населението на Гражден е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том ІI, София, 1993, стр.125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] в [[1905]] година в ''Гражино'' има 400 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр 182-183.</ref>
 
След [[Балканска война|Балканската война]] Гражден попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Врондерон, в превод ''гърмящо''.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> В междувоенния период има силна емиграция в посока [[България]] и [[Югославия]]. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] цялото население на Герман го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия и в други социалистически страни. След войната в селото са настанени [[арумъни|власи]] от Епир.<ref>Тодор Симовски „Населените места во Егеjска Македониjа“, Скопjе 1998.</ref>