Разлика между версии на „Големанци“

 
== История ==
През 1924 г. в селото пристигат български преселници от Беломорска Тракия. Най- много преселници са дошли от с. Чобанкьой, Дедеагачко, Кралство Гърция / (сега Александруполис/). Има по няколко семейства преселници и от други села в Гюмюрджинско и ДеееагачкоДедеагачко. Първоначално след погромите над тях в Гърция и извършените жестокости от страна на гърци и най- вече от страна на турската редовна войска и башибузук и след много митарства те идват в България. За живота на преселниците българи от Беломорска Тракия има издадена книга от видната журналискажурналистка и писателка Мара Михайлова. Книгата е за село Чобанкьой като авторката е била свидетел на тези събития, а е събирала и други сведения от участници в събитията от преди 1913 г. - 1920 г. През 1904 г. около 20 видни селяни от Чобанкьой са осъдени на смърт и различни срокове затвор за това, че са участвували в атентана по жп гарата минаваща в близост до селото./виж в интернет K. Karamandzhukov,"Rodopa prez-Preobrazhensko...".
 
Някои от бившите жители на Чобанкоьой, Дедеагачко пристигат в България и преминават за кратко предпрез Варна и Тополовградско. През 1925 г. остават в гр. Хасково в месността "Лагера" / (сега там се намира бившия ДАП/), която местност е била гола поляна. Част от тях идват в Кърджали и влизкитеблизките до него села, друга част остават в Хасково. Но най- голямата и компактна маса от преселниците пристигат в с. Долно Големанци, населено тогава изцяло с турско население. Българската държава им дава държавни парцели за да построят къщите си, но тава не им се налага. По силата на Ангорския договор част от турското население се преселва в Турция, а къщите им заса закупени от нашата държава и се дават под различни форми да бъдат обитавани от българите - преселници.
 
Благодарение на това, че нашите дядовци са знаели много добре турски език между местното турско и бългаско население се създават добри комшийски отношения. Помагат и цели семейства от българи и турци за поколения след това са в добри отношения.
 
В съзнанието ми е останало примери за това.Доста по- късно към 1960 г. в обора на бившето ТКЗС вече възрастните Стоян Анадолиев и дядо Шабан бяха обект на лакърдии, а и те самите бяха създатели на такива. Двамата бяха обичани от българи и турци. Участвуваха в кушии по празниците. Празнуваха заедно грайкрай селото на така наречения празник "мая" и др. подобни.
 
В селото е родена турската певица известна в цяла България Кадрие Латифова. За жалост тя млада при трагични обстоятелства почина, а нейния по- малък син - Вежди Рашидов е известен у нас и в чужбина скулптор./ Kirev@mail=bg/ Хасковлия живущ сега в Кърджали.
 
<!-- == Религии == -->
Анонимен потребител