Смолници: Разлика между версии

* [[Южна България]] -— [[Горнотракийска низина]], по-ниските полета на [[Тунджанска област]] и [[Бургаска низина]];

* [[Югозападна България]] -— [[Софийско поле|Софийско]], [[Брезнишко поле|Брезнишко]] и [[Радомирско поле]]та.

Подобно на черноземите, смолниците се делят на ''карбонатни'', ''излужени'' и ''деградирани''. За условията на [[България]] най-характерни, с най-голямо разпространение и стопанско значение, са излужените смолници.

== Излужени смолници ==

* Почвеният профил е подобен на черноземите под влияние на [[тревиста растителност|тревистата растителност]] -— мощен [[хумус]]ен хоризонт (60-8060–80 см) и преходен хоризонт с мощност 50-6050–60 см. Хумусният хоризонт е двупластов -— по-рохкава и дребнозърнеста [[орница]] и глинест подорен пласт.

* Съдържанието на хумус в горния пласт е 3-43–4 % и постепенно намалява в дълбочина на профила. [[Карбонати]]те са измити на дълбочина под 80-9080–90 см. [[почвена реакция|Реакцията на почвата]] е неутрална до слабо кисела в безкарбонатния слой и слабо [[алкал]]на в карбонатния. Тези почви са недостатъчно запасени с [[азот]] и [[фосфор]], но имат благоприятен [[калий|калиев]] режим.

* Смолниците са най-тежките почви у нас и имат неблагоприятни [[физико-механични свойства на почвата|водно-физични свойства]] -— при навлажняване силно набъбват, а при изсъхване се свиват и напукват; проявяват лепливост и пластичност; при [[оран]] на суха почва се накъртват на буци. Поради тези особености при тях обикновено се закъснява с пролетните механизирани работи.

== Мерки за съхранение и подобряване на почвеното плодородие ==

== Вижте също ==