Никола Маринов (художник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на Bulldog4eto (б.), към версия на Nk
Ред 1:
{{Биография инфо
'''Никола Маринов''' може да се отнася за:
| име = Никола Маринов
* [[Никола Маринов (полковник)|Никола Маринов]] (1932-1987), български офицер, преподавател в ВНВУ "[[Васил Левски]]", [[Велико Търново]]
| портрет = dot.png
* [[Никола Маринов (художник)|Никола Маринов]] (1879-1948), български художник - живописец
| описание = български художник
{{пояснение}}
| роден-дата = [[10 юли]] [[1879]]
| роден-място = [[Ески Джумая]]([[Търговище]]), [[България]]
| починал-дата = [[16 декември]] [[1948]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
* [['''Никола Маринов (художник)|НиколаАбаджиев''' Маринов]] (1879-1948),е български [[художник ]]- живописец.
 
Никола Маринов се увлича по рисуването още в гимназията и продължава образованието си в Художествената академия в [[Торино]], където негови преподаватели са професорите [[Андреа Таверние]] и [[Джакомо Гросо]]. През 1903 година завършва специалност [[живопис]] със златен медал и остава да рисува в Италия през следващите две години.
 
След завръщането си в България през 1906 година работи като учител в София до 1919 година, а между 1919 и 1921 година като щатен художник към [[Министерство на народното просвещение]]. През 1921 година става професор в [[Национална художествена академия|Художествената академия]], където преподава до 1940 година. Сред неговите ученици са някои от най-изтъкнатите български художници: [[Илия Бешков]], [[Александър Жендов]], [[Ненко Балкански]], [[Илия Петров]], [[Александър Стаменов]], [[Иван Ненов]] и други. В периода 1935—1937 година Маринов заема поста ректор на Академията.
 
Твори основно живопис, като предпочитаната от него техника е [[акварел]]ът. Рисува [[портрет]]и, много голяма част от които — на жени, [[пейзаж]]и и фигурални композиции, отличаващи се с богати нюанси на цвета. Автор е и на множество [[стенопис]]и в църкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник, и [[Храм-паметник Свети Александър Невски|храм-паметникът „Александър Невски“]] в София.
 
Маринов участва в множество самостоятелни и колективни изложби в България и чужбина: в Белград, Берлин, Венеция, Загреб, Рим. Негови картини днес са притежание на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], [[Софийска градска художествена галерия|Софийската градска художествена галерия]], градските галерии в Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив, Разград, Търговище, Хасково. Галерията в Търговище носи името на Никола Маринов.
 
== Източници ==
* ''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 2, Издателство на БАН, София, 1987 г.
 
== Външни препратки ==
* Картини на Никола Маринов: в [http://art.domino.bg/artists.php?artID=1&lang= Art.Domino.bg], [http://innermostarts.com/Artists/NikolaMarinov/Cycles/6/Bulgarian.aspx Innermost Arts], [http://87.120.152.203/kultura/printindex.php?nav=act&nav1= The International Water-Colour Pleinair “Nikola Marinov”]
 
{{сорткат|Маринов, Никола}}
[[Категория:Български художници]]