Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
Подобно на [[еничари|еничарите]], мамелюците представляват военно-политически елит, формиран от немюсюлмани-роби. Основната маса на египетските мамелюци се формира от роби, закупени от кавказките, тюркските и източнославянските народи.
 
Един от най-могъщите мамелюкски владетели - Байбарс ([[1260]]-[[1277]] г.) разбива [[монголи]]те в Сирия през [[1260]] ггодина. Това е определяно от историците като първото значимо противопоставяне на [[монголско нашествие|монголското нашествие]].
 
През [[15 век]] мамелюците се включват във войната срещу [[османски турци|османските турци]], които превземат [[Кайро]] през [[1517]] г. Османският владетел [[Селим I]] слага край на управлението на мамелюците и поставя неголям гарнизон в Кайро. Въпреки това мамелюците запазват известна [[автономия|автономност]] и власт. В резултат на тази победа последният [[абасиди|абасидски]] [[халиф]] Мохамед ал Мутавакил III е отведен в плен в Истанбул, където предава [[халифат|халифата]] на Селим I. С този формален акт турският султан става ''де юре'' "предводител на правоверните" до окончателната отмяна на халифата през [[1924]] ггодина. от Мустафа Кемал - [[Ататюрк]].
 
През [[18 век]] по време на упадъка на османците, мамелюците съумяват да възстановят част от властта си. По-късно мамелюкският управител на Кайро е разбит от [[Наполеон]] по време на неговото завладяване на Египет през [[1798]] година. Окончателно загубват властта си през [[1811]] година, когато няколкостотин водачи на мамелюците са поканени на презненство от хедифа на Египет [[Мохамед Али (Египет)|Мохамед Али]], но са избити от войските му.