Дирекция „Въздушни съобщения“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
[[Картинка: JU 52 3M.jpg|thumb|rigth|Юнкерс Ju 52/3M]]
Отначало ДВС разполага с 3 броя тримоторни самолета
Първи главен директор на ДВС е пилотът Борис Ганев. Негови заместници са: по техническата част инж. Душко Кондов и Драган Шишков по административната част.
На [[29 юни]] [[1947]] г. на [[Летище София|летище Враждебна]] министър-председателят [[Георги Димитров]] открива първата гражданска въздушна линия София-Бургас. Първият екипаж летял по тази линия е в състав Стефан Тосунов - пилот, Тодор Гургулиев - борден механик и Павел Александров - борден радист. Редовните полети започват от [[1 юли]] [[1947]] г. Месец по-късно започват полети по линията София-Варна и временни полети по линията София-Пловдив за обслужване на гостите на [[Международен панаир Пловдив|Международния панаир]] в [[Пловдив]]. През есента на 1947 г. са закупени 3 едномоторни самолета „По-2“ за нуждите на санитарната авиация. Тези машини по-късно са основните самолети на създадената селскостопанска авиация. Закупени са и 2 самолета „[[Ли-2|Ли-2п]]“, с които е положено началото на българските международни линии. На [[13 февруари]] [[1948]] г. е открита първата линия с маршрут София-[[Белград]]-[[Будапеща]]-[[Прага]].▼
▲На [[29 юни]] [[1947]] г. на [[Летище София|летище Враждебна]] министър-председателят [[Георги Димитров]] открива първата гражданска въздушна линия София-Бургас. Първият екипаж летял по тази линия е в състав Стефан Тосунов - пилот, Тодор Гургулиев - борден механик и Павел Александров - борден радист. Редовните полети започват от [[1 юли]] [[1947]] г. Месец по-късно започват полети по линията София-Варна и временни полети по линията София-Пловдив за обслужване на гостите на [[Международен панаир Пловдив|Международния панаир]] в [[Пловдив]]. През есента на 1947 г. са закупени 3 едномоторни самолета
Първият петгодишен план предвижда увеличаването на вътрешните линии до 2365 километра, външните - до 4565 километра, преустройство на летищата, увеличаване на самолетния парк с до 80%, обучение и квалификация на персонала. С ресурсите на българската държава и кратките срокове това е неизпълнимо. Затова на 3 ноември 1948 г. в [[Москва]] се подписва междуправителствена спогодба за създаване на смесеното дружество Транспортно-авиационно българо-съветско общество „[[Балкан (авиокомпания)|ТАБСО]]“. Създаденото дружество има акционерен капитал 864 000 лева. Българската стрaна предоставя летища, сгради и персонал. От страна на [[СССР]] се осигуряват самолети, резервни части, оборудване и наземна техника.
ТАБСО започва работа на 1 август 1949 г. Още до края на годината печалбата на дружеството е повече от
== Източници ==
*При шанс едно на сто, сп. Криле, бр.4, 1986, София.
{{Български авиокомпании}}
<references />
| |||