Диференциална геометрия: Разлика между версии

При изследвания на пространства и [[Многообразие|многообразия]] в диференциалната геометрия в тях се въвеждат [[координати]] по подобие на въвеждането на координати в [[аналитична геометрия|аналитичната геометрия]]. В тези пространства се влагат други геометрични обекти -— например [[крива|криви]] и [[повърхнина|повърхнини]], които се задават чрез [[уравнение|уравнения]] и достатъчен брой пъти [[диференцируемост|диференцируеми]] функции.

Във висшите дялове на диференциалната геометрия се използва [[тензор]]нотензорно смятане]].

Според немския математик [[Вилхелм Блашке]] за рождена година на диференциалната геометрия се счита [[1697]] год.година, когато [[Йохан Бернули]] постулира задачата за намирането на най-къс път между две точки по дадена повърхнина. Бернули, [[Леонард Ойлер|Ойлер]] и [[Жозеф Луи Лагранж|Лагранж]] обаче само полагат основите на този дял от геометрията, а истинските ѝ създатели са [[Гаспар Монж]] и [[Карл Фридрих Гаус]]. През [[1795]] год.година Монж пише ''"Приложения„Приложения на анализа в геометрията"геометрията“'' -— достъпно изложен учебник със задачи, посветени на специални класове повърхнини, а през [[1828]] год.година в труда си ''"Общи„Общи изследвания за кривите повърхнини"повърхнини“'' Гаус обединява постигнатите резултати в дълбока единна теория, чиито резултати скоро стават класически.

* ''"Лексикон„Лексикон Математика"Математика“'', Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, Абагар Холдинг, София, 1995

* ''"Математически„Математически енциклопедичен речник"речник“'', Валтер Гелерт, Херберт Кестнер, Зигфрид Нойбер, ДИ "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София, 1983