'''Хекзаметърът''' (От [[гръцки език|гръцки]]: ''hex, шест'' и ''metron, стъпка'') в [[тоническо стихосложение|тоническото]] и [[силаботоническо стихосложение|силаботоническото]] [[стихосложение]] е стихотворен размер, при който [[стих]]овете се състоят от шест стъпки. Обикновено първите пет стъпки са [[дактил]]и или спондеи, а последната е [[хорей]] или [[спондей]]. Дактилът е от три срички -— първата е дълга, а другите са къси; спондеят е от две дълги срички; хореят е пак от две срички, но първата е дълга, а втората къса.
В хекзаметър са написани "„[[Илиада]]"“ и "„[[Одисея]]"“ на [[Омир]], и "„[[Енеида]]"“ и "„[[Метаморфози]]"“ на [[Овидий]]. Това е най-използваният от древните автори размер. Най-първо е използван в религиозните песнопения. [[Елегия|Елегиите]] са се състояли от елегически двустишия, съдържащи един стих в хекзаметър и един — в [[пентаметър]].
В[[Поезия]] в хекзаметър са писали стихове [[Александър Балабанов]], [[Асен Разцветников]], [[Пенчо Славейков]] и [[Никола Ракитин]]. То обаче не получава широко разпространение в съвременната [[България|българска]][[поезия]].