Главен управител на Източна Румелия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Главен управител“ преместена като „Главен управител на Източна Румелия“ (върху пренасочване)
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Главният управител''' ('''генерал-губернатор''') '''на Източна Румелия''' е най-висшият служител в [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] на [[Източна Румелия]]. Той се назначава за срок от 5 години от султана[[султан]]a на [[Османска империя|Османската империя]] със съгласието на всички държави, подписали [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Главният управител назначава правителството, окръжните управители и [[Върховен съд (Източна Румелия)|Върховния съд]], главнокомандващ е на областната милиция, свиква [[Областно събрание|Областното събрание]] и предлага [[бюджет]]а на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с [[Постоянен комитет|Постоянния комитет]], нормативни актове със силата на [[закон]].<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 65}}</ref>
 
За времето от приемането на [[Органически устав|Органическия устав]] на Източна Румелия през [[1879]] година до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] година постът на главен управител е заеман от двама души: [[Александър Богориди]] (1879-1884) и [[Гаврил Кръстевич]] (1884-1885). Съгласно [[Топханенски акт|Топханенския акт]], след 1885 година султанът назначава за главен управител на Източна Румелия [[княз на българите|княза на българите]], първоначално [[Александър I]], а след това [[Фердинанд I]]. През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на [[Независимост на България|независимостта на България]] през [[1908]] година.