Битка при Харков (1942): Разлика между версии

Съветското настъпление започва рано сутринта на 12 май с артилерийска подготовка и атаки на пехотата, подкрепена от танкове. През първите два дни настъплението на волчанската и барвенковската групировка се развива успешно. 38-ма армия на генерал К. Москаленко достига източните подстъпи на Харков, а 6-та армия на Городнянски и групата на Бобкин напредват с 25 до 50 км от югоизток. Германците не са изненадани от офанзивата, тъй като узнават своевременно за подготовката ѝ от своето разузнаване и съветски дезертьори. Отбраната на немската 6-та армия е добре организирана с две главни, разграничени една от друга полоси с множество опорни пунктове, които дават време на Паулус да маневрира свободно с резервите си. На 13 май той съсредоточава двете си танкови дивизии (около 300 танка) срещу ударната група на Москаленко и нанася контраудар от две страни. Хванати „в клещи“, съветските сили са принудени да отстъпят. На следващия ден от Крим в района на сражението е прехвърлен 4-ти военновъздушен флот начело с генерал [[Волфрам фон Рихтхофен|В. фон Рихтхофен]]. Неговите 580 самолета дават превес на германците във въздуха.

Към 16-17 май съветското напредване към Харков от североизток е напълно преустановено. Всички войски, включително и резервните кавалерийски и танкови части, предназначени за развиване на неосъществения пробив, са ангажирани в тежки боеве. В същото време войските на Паулус са силно притиснати от юг. Още на 14 май южната група на Югозападния фронт е вече на 35 км от Харков. Съветското напредване в този участък обаче не е достатъчно бързо, тъй като по-слабите германски части контраатакуват непрекъснато, а съветските командири се колебаят твърде дълго, преди да вкарат в боя танковите и кавалерийските си формации. Когато това става, машините се натъкват на естествени препятствия (например река Берестовая), които ги забавят още повече, а в това време немците вече са се прегрупирали, за да дадат отпор<ref name="IVMV5-224"/>.<ref>Бешанов, ''Год 1942 — „учебный“'', [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/14.html стр. 220-225]</ref>