Илия Гарашанин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
замяна с лицензно чиста картинка от о-я, тази кой знае откъде я е довлякла котката
Редакция без резюме
Ред 30:
''След разгрома на [[Османска империя|Отоманската империя]] трябва да бъде осуетено заменянето ѝ от друга европейска сила, най-вероятно [[Австрийска империя|Австрия]]. Предвид на това Сърбия трябва да се осланя на [[Русия]] в антиавстрийската си [[политика]], но още повече на западните сили - [[Франция]] и [[Англия]]. Сърбия трябва да се превърне в '''средище''', около което да се сплотят останалите [[южни славяни]] и балканските [[народ]]и, придържащи се към тезата "'''[[Балкани|Балкана]] - за балканските народи'''"''.
 
За да бъде според Гарашанин изградена независима '''сръбска [[Югославия|южнославянска държава]]''', трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под [[Османска империя|турско]] и [[Австрийска империя|австрийско]] иго и да се ратува Сърбия да получи икономическа [[независимост]] и излаз на [[море]]. В [[Начертанието]] Гарашанин с тъга признава, че измежду всички южни славяни, най-многобройни са българи, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика.
 
 
 
== Значение ==
Концепцията на Гарашанин се възприема от всички десни [[Политически партии в Сърбия|сръбски политически формации]]. [[Начертанието] става настолно четиво по сръбската външна политическа. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика негативна реакция на съседната [[Австрийска империя]].
 
Илия Гарашанин се счита за основоположник на т.нар. "[[Великосръбска доктрина]]". Заедно с [[Милош Милоевич]] и [[Стоян Новакович]] е един от "тримата големи", или т.нар. ''трима апостоли'' на [[сърбошовинизъм|сърбошовинизма]].<ref>{{cite book |title= Enciklopedija Jugoslavije, MCMLVIII, Zagreb}}</ref>