Танкови войски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кат
м вътрешна препратка
Ред 1:
{{авторски права}}
'''Танкови войски'''
 
В наши дни танковите войски са основно ударно ядро на [[Сухопътни войски|Сухопътните сили]]. Поради тяхната висока мобилност, автономност и огнева мощ, те са основният род [[войска|войски]], използвани в [[Настъпателна операция|настъпателните операции]].
 
Първото бойно използване на [[танковететанк]]овете е през [[Първата Световнасветовна Войнавойна]]. Преди това ролята на съвременните танкови войски се е изпълнявала от [[кавалериятакавалерия]]та – бърз пробив в [[отбранатаотбрана]]та, [[обход]] и [[обхват]] на фланговете и прекъсване на тиловите комуникации на врага.
 
Танкът е бил въведен с цел преодоляване на позиционната война – интензивното използване на полеви окопи и отбранителни укрепления, съчетани с масиран артилерийски и картечен огън, създаването на трудни за [[пробив]], силноукрепени и дълбокоешелонирани [[Отбранителна линия|отбранителни линии]], които сковават [[пехотатапехота]]та и изискват много жертви за превземането им, дори след старателна и масирана [[артилерийска подготовка]]. Поради това британците въвеждат танка в [[Битка при Сома|битката при Сома]] през септември 1916 с цел да пробият немските отбранителни линии и да застрашат фланговете и тила им. През 1917 в [[Битка при Камбре|битката при Камбре]] британските танкове пробиват германската [[отбранителна линия „Хинденбург”]], а през 1918 по време на общото настъпление на [[АнтантатаАнтанта]]та окончателно слагат край на „позиционната война”.
 
По-късното развитие на танковите войски в междувоенния период променят техните задачи. От средство за пробив и непосредствена огнева поддръжка за пехотата танковите съединения се превръщат в основен [[род войски]] за тогавашните [[армии]]. Особено успешен в началото на [[Втората Световнасветовна Войнавойна]] се оказва германският оперативно-тактически модел. Великобритания, Франция и СССР разполагат с повече и по-добри танкове от немските, но германското превъзходство е в по-добрата [[тактика]] и оперативност. Докато съюзниците разпределят своите танкове в отделни танкови батальони за поддръжка на пехотата, [[Вермахтът]] концентрира танковете в самостоятелни, бързоподвижни танкови и механизирани дивизии, които имат за цел стратегическо развитие на успеха на [[операцията]]. [[Танковите дивизии]] не се състоят само от танкове, а са интегрирано звено, включващо[[механизирана пехота]], придадени [[самоходни гаубици]], [[зенитни оръдия]] и други средства за [[бойна поддръжка]].
 
Първото бойно използване на [[танковете]] е през [[Първата Световна Война]]. Преди това ролята на съвременните танкови войски се е изпълнявала от [[кавалерията]] – бърз пробив в [[отбраната]], [[обход]] и [[обхват]] на фланговете и прекъсване на тиловите комуникации на врага.
Танкът е бил въведен с цел преодоляване на позиционната война – интензивното използване на полеви окопи и отбранителни укрепления, съчетани с масиран артилерийски и картечен огън, създаването на трудни за [[пробив]], силноукрепени и дълбокоешелонирани [[отбранителни линии]], които сковават [[пехотата]] и изискват много жертви за превземането им, дори след старателна и масирана [[артилерийска подготовка]]. Поради това британците въвеждат танка в [[битката при Сома]] през септември 1916 с цел да пробият немските отбранителни линии и да застрашат фланговете и тила им. През 1917 в [[битката при Камбре]] британските танкове пробиват германската [[отбранителна линия „Хинденбург”]], а през 1918 по време на общото настъпление на [[Антантата]] окончателно слагат край на „позиционната война”.
По-късното развитие на танковите войски в междувоенния период променят техните задачи. От средство за пробив и непосредствена огнева поддръжка за пехотата танковите съединения се превръщат в основен [[род войски]] за тогавашните [[армии]]. Особено успешен в началото на [[Втората Световна Война]] се оказва германският оперативно-тактически модел. Великобритания, Франция и СССР разполагат с повече и по-добри танкове от немските, но германското превъзходство е в по-добрата [[тактика]] и оперативност. Докато съюзниците разпределят своите танкове в отделни танкови батальони за поддръжка на пехотата, [[Вермахтът]] концентрира танковете в самостоятелни, бързоподвижни танкови и механизирани дивизии, които имат за цел стратегическо развитие на успеха на [[операцията]]. [[Танковите дивизии]] не се състоят само от танкове, а са интегрирано звено, включващо[[механизирана пехота]], придадени [[самоходни гаубици]], [[зенитни оръдия]] и други средства за [[бойна поддръжка]].
За постигане на първоначален пробив се използват [[артилерия]], пехота и масирани въздушни удари на [[Луфтвафе]], след това за развитие на пробива се въвеждат танкови съединения, които благодарение на своята висока мобилност, автономност и огнева мощ бързо развиват успеха на операцията, като проникват дълбоко в тила на противника, прекъсват пътищата му за отстъпление, атакуват комуникациите, снабдителните линии, командни пунктове и разрушават обекти от неговата инфраструктура, щабове и свързочни възли. Чрез обход и обхват на фланговете танковите дивизии на Вермахта обкръжават големите струпвания на вражески войски, което често води до капитулацията на цели групи от армии (т.нар. [[блицкриг]]).
 
Превъзходната тактическа и оперативна доктрина, съчетана с подходящо стратегическо изпълнение позволява на немците през 1940-1941 да разгромят значително превъзхождащи сили в количество и качество на танковете, пехотата и артилерията.
По-късно с усъвършенстване на [[противотанковите средства]], на оперативно-тактическите построения на армиите и с развитието на [[стратегическата авиация]] за далечно действие танковите войски се оказват неефективни да решават самостоятелно бойни задачи от стратегически размах.
 
Въпреки това от Втората световна война насам танковите войски са основната ударна сила в наземните войскови операции. Уникалното съчетание на маневреност, броня и огнева мощ позволяват на танка да решава голяма част от задачите в съвременния бой.
Танкът притежава висока степен на универсалност и великолепни бойни качества, но той не е в състояние да изпълнява всякакви задачи. Например при водене на бой в населени места или в силно пресечена местност танкът може да действа успешно само при плътната поддръжка на пехотата. Друга слабост на танка е неговата уязвимост при нападение от въздуха. В наши дни най-страшният противник за танка е именно хеликоптерът за противотанкова борба. Ето защо съвременните танкови дивизии почти винаги включват и противовъздушен полк или ракетен дивизион, а при планиране на операциите задължително се предвижда осигуряване на прикритие от въздуха чрез [[изтребители]] и хеликоптери на армейската [[авиация]].
 
Препятствия за ефикасното придвижване на танковите войски могат да бъдат водните и земни прегради като реки и противотанкови ровове, минните полета и изкуствено поставени прегради. По тази причина в състава на танковите войски се включват сапьорни и инженерни части, снабдени със средства за разминиране, мостопоставачи, понтонери и др. Танковият бой е механично и логистично интензивен, и изисква широкообхватна поддръжка. Танковите войски имат нужда от превозни средства за ремонт, поддръжка и снабдяване с храна, гориво, резервни части и [[боеприпаси]], които да могат да работят на същия терен – цистерни, влекачи, булдозери, подвижни работилници и др.
 
Характерът на релефа е от съществено значение за успешното водене на боя от танковите войски. Така например равнинният и открит терен благоприятства настъпателните операции и позволява на танковите войски да постигат голям темп на настъпление и да проникват дълбоко в противниковата отбрана. От друга страна, атакуващите танкове в равнинен терен са лесна мишена за противниковата авиация и противотанкови оръжия. Пресеченият терен и населените места са удобни за водене на отбранителни боеве от танковите войски – танковете намират удобни укрития, откъдето могат да водят огън, като самите те остават труднооткриваеми и неуязвими за противника.
 
Танковете могат да играят решителна роля при водене на бой в градски условия, с възможностите си да разрушават стени и сгради и да стрелят с [[оръдието]] и [[картечниците]] си едновременно в различни посоки. Обаче, танковете са и силно уязвими в населените места. За вражеската пехота е лесно да обходи и обстрелва слабо защитените задни и странични части, а от многоетажни сгради може да се стреля по слабата горна [[броня]] на [[куполата]]. Дори [[коктейли „Молотов”]] могат да повредят сериозно танк, ако попаднат например във въздуховодите на двигателя. От друга страна, в градски условия обикновено се води близък бой, и огневата мощ на танка не може да се използва ефективно, защото може да порази собствената пехота (т.нар. [[„приятелски огън”]]).
 
 
 
'''== Тактика на танковите войски''' ==
 
'''=== Тактика на танковите войски в настъпателни операции.''' ===
 
Настъплението е основен вид бой на танковите войски срещу противник, който е в движение или е заел отбранителни позиции. Представлява активно придвижване на войските срещу противника с цел той да бъде разгромен и унищожени [[живата сила]], [[бойната техника]] и [[инфраструктурата]] му. Само решителното настъпление осигурява пълен [[разгром]] на противника и овладяване на важни райони, отбранителни линии и обекти на територията на противника. Настъплението се води във взаимодействие с останалите видове [[въоръжени сили]] и [[родове войски]] – авиация, пехота, артилерия и [[ракетни войски]], [[мотострелкови войски]] и др. Настъплението се заключава в нанасяне по противника на удари с различни [[бойни средства]], пробив в отбраната, решително използване на достигнатия успех чрез стремително придвижване на собствените войски в дълбочината на отбраната на противника, обход и обхват на фланговете му, обкръжение и последващо унищожаване на основните му войскови групи. Мащабът на настъплението може да бъде [[стратегически]], [[оперативен]] и [[тактически]]. Разновидности на настъплението са [[преследване]], [[контранастъпление]] и [[срещен бой]].
Line 27 ⟶ 34:
 
 
'''=== Тактика на танковите войски при отбранителни операции.''' ===
 
[[Отбранителният бой]] е вид [[военно действие]], което се използва с цел да се спре или забави настъплението на противника, максимално да се изтощи и обезкърви врагът, като му се нанесат възможно най-много загуби в жива сила и бойна техника, да се задържат важни райони и обекти и да се създадат условия за преминаване в контранастъпление. Заключава се в поразяване на противника с огневи удари, отразяване на настъплението му и разгром на атакуващите войски. Отбраната може да има стратегическо, оперативно и тактическо значение. Обикновено, заедно с отразяването на ударите на противника, отбраната включва и елементи на настъпателни действия – нанасяне на ответни, насрещни и изпреварващи огневи удари, провеждане на контраудари и контраатаки, поразяване на атакуващия противник в районите на неговото базиране, съсредоточаване, разгръщане или на изходните му рубежи. За повишаване на устойчивостта ѝ отбраната се ешелонира в дълбочина – създават се няколко последователни, предварително подготвени и укрепени отбранителни линии. По този начин, когато стане невъзможно задържането на предните линии, войските заемат позиции на следващите, а на противника се налага да влага повече усилия и ресурси за превземането на всяка следваща позиция на отбраната.