Имеон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 4:
== Географско положение ==
Подробно описание на планинската територия и населяващите я народи е дадено в арменския географски справочник „[[Ашхарацуйц]]“ на [[Анания Ширакаци|Ананий Ширакаци]] от 7 век, възможно основан на по-ранен труд на [[Мовсес Хоренаци|Моисей Хоренски]] от 5 век. Според картата на [[Централна Азия]], реконструирана от акад. [[Сурен Еремян]] въз основа на текста на „Ашхарацуйц“, планинската система се дели на четири дяла наречени съответно Южен Имеон (‘Емавон’ на [[Арменски език|арменски]]), Югоизточен Имеон, Северен Имеон, и [Североизточен] Имеон, отговарящи съответно на днешния [[Хиндукуш]]; на [[Бадахшан]] ([[Афганистан]]) и [[Памир]]; [[Алайски хребет|Алайския хребет]] и хребетите на [[Тяншан]] разположени северно от [[Ферганска долина|Ферганската долина]]; и централния и източен дял на [[Тяншан]]. Имеон граничи със земите на [[Китай]] на изток, [[Индия]] на юг, ‘Ария’ (днешен [[Иран]]) на запад, и [[Хорезъм]] на северозапад.
Почти до края на 19 в. планинската верига образувана от хребедите Фергански, Алайски, Киригизки, Кокшетау, се възприема от местното население като единна планинска верига продължение на Тяншан и Памир, наричана Болор. В „Худуд Ал Алам” (Граници на света) от неизв. персийски автор и в съчиненията на Махмуд Кашгари хребедът Болор се нарича още Мани, Манас. Понятието Манас е свързано с древната генеалогична легенда за произхода на киригизите, посветена на митичния герой Манас (епосът“Манас”). По обем той е съпоставим с Илиадата. Топоними Манас присъстват в Синцзян – северно от Урумчи и в Индия – река Манас, до Бутан. Места свързани с разселенията на гургарите (ефталити, вероятно протокиргизи). Птолемей е знаел за названието Манас и го е използувал в картите си под формата Имаус, Имеон с който обозначава целия планински масив Памир, Болор, Хиндукуш, Каракорум, Тяншан. Трябва да търсим произхода на тази дума в предтюркския тохаро-усунски езиков пласт. Като паралел в келтски откриваме бретонското menez – планина, латинското mons – хълм, английското mountain – планина, което е френска заемка, келтското *men, бретонското maen, персийското asman – камък. Интересен паралел е тракийското Aimun, Aimоn, Haimos – названието на Стара планина, Хемус, респ.висока планина. Така че названието Манас има своите убедителни индоевропейски, възм. предтохарски, афанасиевски паралели. Самото понятие Болор е пълен негов смислов аналог, в памирските езици, шугнански bōlōr означава високо, планинско място, височина.
В „Ашхарацуиц”, Имеон е сравнена по форма с арменската буква „люн” подобна на разтеглено "L".
Планината Имеон е прочута с находището на [[лапис лазули]] в западен [[Бадахшан]], означено на картата на Ширакаци. Мините при Сар-е-Санг са снабдявали още древните цивилизации на [[Египет]], [[Месопотамия]], [[Индия]] и [[Древен Рим|Рим]], а и днес произвеждат най-висококачесвения лапис лазули в света.
| |||