Бъдещият архиерей се посветил на Бога още през младежките си години, "когато възневидял измамата на този свят". Установил се в един от манастирите на [[Света гора|Света гора АтоскаАтонска]], където прекарвал дните си "в непрекъснати молитви,пост и бдение". Като строг аскет Йоаким се прочул сред монашеското брадство с похвалното си старание да постоянства в богоугодните дела и "непрекъснато изтезавал тялото си". След като прекарал много години в свят подвижничество, Йоаким напуснал Света гора и се отправил към родината. Предпочел едно място край река [[Дунав]], близо до село [[Красен (Област Русе)|Красен]], където се установил с трима ученици. В живописния пролом на река [[Русенски Лом]] Йоаким си изсякъл малка скална църква, където преуспявал в монашеските подвизи. Славата на смирения аскет се носела по цялата българска земя:сам цар [[Иван Асен II]] чул за подвизите му и отишъл да му се поклони. По всичко изглежда, че оттогава съществувала трайна духовна връзка между двамата - един летопис твърди, че Йоаким бил много смирен и преподобен в методичното учение духовен отец на Иван Асен II. Сигурно е и това, че царят си заминал от пещерата духовно изцелен, но не забравил да прояви обичайната си щедрост.Той дарил стареца с много злато. Наети били работници,които изсекли в скалите голяма църква в името на архистратега Михаил - днешната "Затрупана църква" при [[Иваново (Област Русе)|Иваново]]. Скоро на това място бил построен голям скален манастир, в който се приютили множество иноци - Йоаким неуморноги посвещавал в божественото учение и ги направлявал в монашеско бдение.
През [[1234]] година търновския [[архиепископ]] [[Василий (търновски архиепископ)|Василий]] се отказал от църковния си сан и се оттеглил в един от светогорските манастири. Най-достоен за високия пост се оказал монахът Йоаким, който бил провъзгласен за търновски архиепископ. През следващата [[1235]] година цар Иван Асен II успял да извоюва независимостта на българската църква. На [[Църковен събор в Лампаск|църковния събор в Лампаск]], на който присъствали всикчки източни патриарси, Йоаким бил интронизиран за български патриарх. Никейския патриарх [[Герман II]] му връчил лично послание, скрепено с подписите на останалите патриарси и със златен печат. Този докумнет търновската църква съхранявала грижливо за вечно и неотемливо поминание.
