Вермахт: Разлика между версии

'''Вермахт''' (нем. ''{{Lang-de|Wehrmacht''}} дословно — отбранителни сили) са въоръжените сухопътни, военноморски и военновъздушни сили на [[Германия]] от [[1935]] до [[1945]] г. Създадени са със закон възстановяващ военната повинност, на базата на [[Райхсвер]]а (съществувал [[1919]]-[[1935]] г.) през март [[1935]] г., с което се нарушава [[Версайски договор|Версайският договор]]. Първоначалният им брой е 500 000 души. В навечерието на [[Втора световна война|Втората световна война]] достигат 3 000 000, а през [[1943]] г - 11 000 000. Близо 1 000 000 войници от Вермахта по време на войната са негерманци. Играят основна роля в немското настъпление през войната. Забранен след Втората световна война (1945 година) и наследен от [[Бундесвер]]а.

След капитулацията на [[Германия]] в [[Първа световна война|Първата световна война]] [[Версайски договор|Версайският договор]] налага тежки [[рестрикция|рестрикции]]ограничения по отношение на военната мощ на Германия. Армията е ограничена до 100 000 военнослужещи и още 15 000 служещи във флота. Флотът трябва да бъде съставен от максимум шест [[линеен кораб|линейни кораба]], шест [[крайцер]]а и дванадесет [[ескадрен миноносец|ескадрени миноносеца]]. Танковете и тежката артилерия билиса забранени, а военновъздушните сили билиса разпуснати. Новата следвоенна войска ([[Райхсвер]]а) е създадена на [[23 март]] [[1921]]. Всеобщата военна повинност е отменена според същия договор.

Германия веднага започва да търси заобиколни пътища към поддържането на стабилна войска. След [[Рапалски договор|Рапалския договор]] Германия влиза в тайно сътрудничество със [[СССР]]. Германия помага на съветскаСъветския Русиясъюз да се индустриализира и рускиобучава офицерисъветски били обучаваниофицери в Германия. Специалисти от немските танкови и военновъздушни войски трябвалотрябва да бъдат обучени в РусияСССР, където трябва също така да се проведат немските разработки и производство на [[химически оръжие|химически оръжия]] и др. Около 300 немски пилоти са обучени в [[Липетск]], близо до [[Казан]] се провелопровежда танково учение, а [[токсичен газ|токсичният газ]] е разработен в [[Саратов]].

След смъртта на президента [[Паул фон Хинденбург]] на [[2 август]] [[1934]] на всички войници им е наредено да положат клетва пред [[Адолф Хитлер]]. Това минало почти изцяло гладко, тъй като националсоциалистическата идеология била популярна сред немските граждани и войската. Германия започва открито да пренебрегва постановленията на Версайския договор. Всеобщата военна повинност е възстановена на [[16 март]] [[1935]] и освен 100 000-та армия всяка година се обучавали по 100 000 човека. В закона за военната повинност е използвано името Вермахт и тази година (1935) е смятана за рождена за Вермахта. Отличителен знак на Вермахта е стилизирана версия на [[Железен кръст|Железния кръст]], появил се за първи път в края на Първата световна война.

На 7 февруари 1938 г. от управлението на въоръжените сили на военното министерство се създава Върховно[[ОКВ|Върховното командване на Вермахта ([[ОКВ]] от немски Oberkommando der Wehrmacht, OKW), непосредствено подчинено на върховния главнокомандващ на страната Адолф Хитлер.

Едновременно вВ състава на главната квартира биле създаден отдел, на който му дали име от генералния щаб на оперативното ръководство. В него влизал отдел за национална отбрана (отдел „Л“ – оперативен отдел) и отдел за връзки. До 8 август 1940 г. този отдел не се наричал генщабгенерален щаб, а оперативно управление на въоръжените сили. През пролетта на 1939 г. включвал същовключва отделите по печат и пропаганда. Началник-щабът по оперативно ръководство се подчинявал непосредствено на началник-щаба на [[ОКВ]] и отговарял за всички споменати отдели. В началото на войната началник-щаб на главната квартира е [[Вилхелм Кайтел]].

В състава на [[ОКВ]] влизали влизат (в началото на войната):

Част от чуждестранните доброволци, служили във Вермахта по време на Втората световна война, била съставена от етнически [[германци]], [[елзасци]], [[холандци]], [[скандинавци]], [[балтийци]], [[балканци]], [[руснаци]] и [[кавказ]]ци. РуснациРуснаците се биеливлизат в състава на [[Руска освободителна армия|Руската освободителна армия]], а неруснаци от Съветския съюз в района на [[Кавказ]] формиралисформират т.нар. [[Остлегион]] ([[Източен легион]]). Всички тезиТези части билиса под командването на [[генерал от кавалерията|генерала от кавалерията]] [[Ернст Август Кьостринг]] и представлявали около 5% от силите на Вермахта.

* [[група армии Африка]]: [[1-ва армия (Италия)|1-ва италианска армия]], [[5-та танкова армия (Вермахт)|5-та танкова армия]]

* [[група армии „Дон“]] (=[[Армейска група Югармии „Юг“]]): 886 000 войници при ген. [[Герд фон Рундщет]], [[Ерих фон Манщайн]]; 1943 при [[Харков]]): [[6-та армия (Вермахт)|6-та армия]]

Военният историк Мартин ван Кревелд анализира и сравнява изключително високата боеспособност на Вермахта, изхождайки от военно-политическия контекст и изолираността му. Той пише, че „Армията на Германия е с отлична военна организация. Що се отнася до [[боен дух|бойния дух]], енергичността, войнишката солидарност и подвижността, тя вероятно няма равна на себе си армия през [[20 век]].“ До подобно заключение достига френския историк [[Филип Масон]].

Противно на господстващото днес схващане за Вермахта като високо технологизиранатехнологична войска, едва 40% от всички части са моторизирани. Останалите 60% се придвижват с коне. Например за транспорта на [[обоз]]а ([[провизия|провизии]], [[полева кухня|полеви кухни]] и т.н.) се впрягали коне. Войниците се придвижвали пеш или понякога чрез [[велосипед]]и. Оръжейно-технически, части от „модернизирания“ Вермахт имал доста спартанско въоръжение, напр. пушки като старите [[карабина|карабини]] [[98K]].

Структурата на мощните [[танкова войска|танкови войски]] и по-късно на [[Луфтвафе]] осигурява успехите на Вермахта в т.нар. [[блицкриг]] ([[мълниеносна война|мълниеносни войни]]), които води. Голямото влияние на политическото управление, в частност тактико-стратегическите директиви на Хитлер, е причината за дълбоките кризи и тежките загуби по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Успешните военни действия в мълниеносните войни срещу Полша и Франция убеждават критичните членове на офицерския състав в правилността на новата концепция за въоръжените сили, която отхвърля дълбочинното въоръжаване и призовава за широчинно въоръжаване, но в хода на военните събития тази тактика се оказва погрешна, като войските на по-силните държави не могат да бъдат победени за късо време.

* [[Мартин ван Кревелд]]: Боеспособност. Военна организация и военна ефективност 1939-1945, 1989, ISBN 3-7930-0189-X

* [[Филип Масон]]: Немската Армия. История на Вермахта 1935-1945, 1994/96, ISBN 3-7766-1933-3