Смедеревски санджак: Разлика между версии

 

== Обхват ==

'''Смедеревският санджак''' към момента на избухване на [[Първо сръбско въстание|Първото сръбско въстание]] има около 400 000 население /от които около 1/10 са [[мюсюлмани]]/, и площ 24 440 km². Съставен е от 12 [[нахия|нахии]] - Белградска, Смедеревска, Пожаревска, Кюприйска, Ягодинска, Крагуевска, Ужичка, Валевска, Шабачка, Рудничка, Сокоска, Пожешка. В [[1830]]-[[1833]] г. сръбския автономен район се разраства от 24 440 km² на 37 740 km², като към него княжеството [[анексия|анексира]] още 6 нахии от съседните санджаци - Неготинска, Църноречка, Парачинска, Крушевачка, Старовлашка и Подринска, възползвайки се от затрудненията на [[Високата порта|Портата]], заета с [[въстание]]то на [[Али паша]] в [[Египет]] /застрашил [[Цариград]] чрез [[поход]]а си през [[Сирия]]/. Според т. 8 от [[Букурещки договор (1812)|Букурещкия договор]], се дава право на Смедеревския санджак да се управлява автономно, включайки свобода на управление и богослужение. След нахлуването на [[Наполеон I|Наполеон]] в [[Руска империя|Русия]], [[Османска империя|Османската империя]] напада автономното [[княжество]] от три страни - откъм [[Видин]], [[Ниш]] и [[Босна (област)|Босна]], подчинявайки напълно под своя [[власт]] [[територия]]та на санджака към края на [[септември]] [[1813]] г.