Аксел Уксеншерна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
}}
'''Аксел Густафсон Оксенщиерна''' е [[Швеция|шведски]] [[граф]], [[канцлер]] (1612-1654) при управлението на [[Густав II Адолф]] и дъщеря му [[Кристина (Швеция)|Кристина]] и регент (1632-1644) при малолетието на Кристина. Той е син на Густав Оксенщиерна и Барбро Биелке, представител е на известен шведски аристократичен род. Получава теологично образование в [[Рощок]], [[Йена]] и [[Витенберг]]. От 1609 г. бързо навлиза в управлението на страната като член на риксрада - органа на едрата аристокрация. Именно риксрадът принуждава през 1611 г. току-що възцарилият се Густав ІІ да подпише декларация, с която ограничава правата на короната. Неочаквано Оксенщиерна, който има важна рола в това действие, е назначен за канцлер и оттогава става верен поддръжник на краля във всяка негова стъпка във външната и вътрешната политика. Когато Густав ІІ Адолф отива да се бие срещу [[Католицизъм|католиците]] в [[Германия]] в хода на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] (1618-1648), канцлерът го последва през 1631. На следващата година кралят е убит при [[битка при Люцен|Люцен]] и Оксенщиерна поема командването. Изправен е пред множество проблеми - да намери пари за армията без да се превърне във френска марионетка (виж [[Ришельо]]), да се справи с амбициите на авторитетните генерали като [[Юхан Банер|Банер]] и [[Ленарт Торстенсон|Торстенсон]]. След поражението на Шведите при [[Битка при Ньордлинген|Ньордлинген]] се връща в Швеция, за да ръководи войната от там, но не изпуска контрола. Той е отговорен и за кратката война срещу Дания (виж [[Шведско-датска война (1643-1645))]], която носи на страната му значителни териториални придобивки. По [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мирен договор]] от 1648 г., договорен от шведска страна именно от Оксенщиерна, Швеция не само придобива значителни владения в [[Померания]], но и се утвърждава като авторитетна сила в [[Европа]].
| |||