Литосфера: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Изтриване: ca:Escorça terrestre |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Литосферата''' (от гръцки λίθος — камък и σφαίρα — сфера) е най-горната твърда обвивка на нашата [[планета]]. Тя включва земна кора и най-горните части на мантията разположени над [[астеносфера |астеносферата]]. От физико-механична гледна точка това е здрав, крехък и еластичен слой, който е в състояние да понесе високи натоварвания (до 1kbar). Отделянето на литосферата от [[астеносфера |астеносферата]] се базира на реологични свойства, а не на химични. В повечето случаи долната граница на литосферата е рязка, като на дълбочина 100-150 км има една забележителна зона с ниски скорости на сеизмичните вълни. Тя се нарича зона с нисък вискозитет ( low viscozity zone или LVZ). Тя се разполага под повечето платформни области и горната и граница съвпада с основата на литосферата. Под [[Срединокеански хребети|СОХ]] и континенталните рифове тази зона може да достигне до [[граница на Мохоровичич|границата на Мохоровичич]] (под 2.5км). LVZ е слабопредставена под повечето докамбрийски щитове и вероятно не съществува под архайските, където литосферата е с дебелина над 300 км. Тази зона, която е резултат от топене на горната мантия играе главна роля плейттектониката, осигурявайки нисковискозен слой, върху който плочите се плъзгат с много малко триене. От температурна гледна точка LVZ съвпада с изотерма съответстваща на температурата на солидуса на скалите. Дебелината на литосферата в различните участъци е различна и се определя по различни способи:
* чрез геотермичен градиент (изчислявайки дълбочина на солидуса);
* чрез сеизмични изследвания (зона с рязко падане на скороста на вълните и загуба на отражение);
* чрез изучаване характера на пластични деформации в литосферата.
Дебелината на литосферата варира между 50-120км, като достига до 300 км. Под [[Срединокеански хребети|СОХ]] тя може да е с дебелина 5-6 км. Литосферата е прекъсната в тесни удължени зони, които в съвременния релеф отговарят на главните активни тектонски зони ([[Срединокеански хребети|СОХ]] и съвременните дълбоководни бразди и по протеженията на трансформните разломи пресичащи [[Срединокеански хребети|СОХ]]). В останалите участъци литосферата е непрекъсната и оформя отделни тънки блокове, някои от които с огромни размери и се наричат плочи. В латерално направление от физико-механична гледна точка тези плочи се проявяват като безкрайни твърди и крехки и имат устойчиво съпротивление на напрежението на срязване.
{{Вътрешен строеж на Земята}}
[[Категория:Строеж на Земята]]
[[be-x-old:Літасфэра]]
|