Астеносфера: Разлика между версии

==Разположение и физична същност==

От физико-механична гледна точка тя е слой неиздържащ на тенгенциалните напрежения. Тя е слой който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и който се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната ѝ якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне, която е по-ниска в присъствието на вода. Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.

 

==Виж още==