Разлика между версии на „Аксел Уксеншерна“

м
Чистач Боб
м (Чистач Боб)
'''Аксел Густафсон Оксенщиерна''' е [[Швеция|шведски]] [[граф]], [[канцлер]] (1612-1654) при управлението на [[Густав II Адолф]] и дъщеря му [[Кристина (Швеция)|Кристина]] и регент (1632-1644) при малолетието на Кристина. Той е син на Густав Оксенщиерна и Барбро Биелке, представител е на известен шведски аристократичен род. Получава теологично образование в [[Рощок]], [[Йена]] и [[Витенберг]]. От 1609 г. бързо навлиза в управлението на страната като член на риксрада - органа на едрата аристокрация. Именно риксрадът принуждава през 1611 г. току-що възцарилият се Густав ІІ да подпише декларация, с която ограничава правата на короната. Неочаквано Оксенщиерна, който има важна роля в това действие, е назначен за канцлер и оттогава става верен поддръжник на краля във всяка негова стъпка във външната и вътрешната политика. Когато Густав ІІ Адолф отива да се бие срещу [[Католицизъм|католиците]] в [[Германия]] в хода на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] (1618-1648), канцлерът го последва през 1631. На следващата година кралят е убит при [[битка при Люцен|Люцен]] и Оксенщиерна поема командването. Изправен е пред множество проблеми - да намери пари за армията без да се превърне във френска марионетка (виж [[Ришельо]]), да се справи с амбициите на авторитетните генерали като [[Юхан Банер|Банер]] и [[Ленарт Торстенсон|Торстенсон]]. След поражението на Шведите при [[Битка при Ньордлинген|Ньордлинген]] се връща в Швеция, за да ръководи войната от там, но не изпуска контрола. Той е отговорен и за кратката война срещу Дания (виж [[Шведско-датска война (1643-1645)]]), която носи на страната му значителни териториални придобивки. По [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мирен договор]] от 1648 г., договорен от шведска страна именно от Оксенщиерна, Швеция не само придобива значителни владения в [[Померания]], но и се утвърждава като авторитетна сила в [[Европа]].
 
Първоначално във вътрешната политика като регент Оксенщиерна се опитва да реформира управлението по начина замислен от покойния крал, чрез модернизация и оптимизиране. Младата кралица обаче гледана него като на борец за увеличаване и гарантиране правата и богатството на аристократите за сметка на короната. До 1650 г. техните отношения непрекъснато се влошават, но това не намалява властта на канцлера, тъй като кралицата е съвсем млада и е жена. Кристина иска незабавно напускане на войната и отказва да се омъжи за Карл Густав, неин братовчед, но заявява, че ще му остави престола. Оксенщиерна се противопоставя, страхувайки се, че амбициозният Карл (после [[Карл X]]) ще възстанови [[абсолютизъм|абсолютизма]] за сметка на аристокрацията. Въпреки това през 1650 г. Кристина се възползва от икономическата криза и убеждава парламента да се съгласи с нея. Тя се съюзява с ниските съсловия - селяни, граждани и свещеници - и заплашва риксрада с радикални реформи. Когато към 1652 г. Оксенщиерна отстъпва по всичките йѝ искания, отношенията им се подобряват. Когато той умира, семейството му продължава да контролира развитиетона Швеция.
 
[[Категория: История на Швеция]]
38 183

редакции