Битка при Лютцен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м grammar; |
||
Ред 11:
Междувременно шведското командване продължава да развива битката. Ветераните пехотинци от центъра атакуват противниковия център, макар че той е добре укрепен с окопи. Акцията им претърпява пълен провал - първо те са съсипани с артилерийски огън, а после пометени от конницата, излязла от втори ред. Два от най-именитите шведски полка са почти унищожени. Точно тогава се понася слуха за смъртта на Густав Адолф и в шведските редици настъпва паника. Те започват отстъпление, спряно на линията на резерва извън обхвата на имперската артилерия. Вторият в шведското командване - [[Бернхард фон Сакс-Ваймар]] - поема поста главнокомандващ и се зарича да спечели битката. Но не неговите усилия, а вестта, че кралят наистина е убит, повдигат духа на армията. Решени да отмъстят, войниците тръгват напред и в унищожителна и за двете страни схватка успяват да изтикат Валенщайн от позицията му, завладявайки оръдията му. Имперската армия отстъпва в боен ред.
По време на отстъплението, вече след мръкване, Валенщайн среща 4 000-та пехота, която цял ден е бързала на помощ. Той отхвърля желанието
| |||