Алдимир: Разлика между версии

'''Деспот Елтимир''' (среща се и като Алдимир) е брат на цар [[Георги ІI Тертер]] и има за подвластно [[Крън|Крънското деспотство]]. След смъртта на цар [[Смилец]] овдовялата царица Смилцена дала дъщеря си за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар [[Иван ІVIV Смилец]] (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).

През есента на 1299 година [[Чака]] и [[Теодор Светослав]] успяват да стигнат до [[Търново]] с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът йѝ Иван ІVIV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол. Войсил и Радослав, братята на Смилец, също бягат във Византия.

[[Тодор Светослав]] се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от [[Лобна скала|Лобната скала]] в Търново патриарх [[Йоаким ІІІIII(български патриарх)|Йоаким ІІІIII]] за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир [[Крън|Крънско деспотство]], докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 година Радослав, брат на Смилец и провъзгласен за севастократор от [[Андроник ІІII Палеолог]], потегля от [[Солун]] към България.

Деспот Алдемир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски [[архонт]]и са изпратени в Търново. Цар Тодор Светослав ги разменя за баща си Георги ІI Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен да управлява укрепения град Червен. Смята се, че в края на живота си той се замонашва и умира в един от [[скални манастири|скалните манастири]] при село [[Иваново]], Русенско.