Анри Поанкаре: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ht:Henri Poincare |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
}}
'''Жул Анри Поанкаре''' (
== Биография ==
Роден е на [[29 април]] [[1854]] г. в [[Нанси]], Франция. Майка му е Южени Лоноа - посветила живота си на възпитанието на децата. Бащата Леон Поанкаре е [[професор]] по [[медицина]]<ref name="todorov">[[Иван Тодоров (физик)|Тодоров, Иван]]. [http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_4_2005/poancare.pdf
След завършването на Политехниката учи в Минното висше училище ({{lang-fr|École des Mines}}), след което започва докторската си дисертация, като същевременно работи като минен [[инженер]]. Защитава докторска дисертация през [[1879]] в [[Сорбона|Парижкия университет]] на тема „''За свойствата на функциите, определяни чрез частни диференциални уравнения''“ под ръководството на [[Шарл Ермит]]<ref>[http://genealogy.math.ndsu.nodak.edu/html/id.phtml?id=34227 The Mathematics Genealogy Project, Henri Poincaré]</ref>. Следващите две години преподава [[математически анализ]] в университета в Кан. Тук се запознава с бъдещата си жена Полен д'Андеси, с която отглеждат три дъщери и един син. Благодарение застъпничеството на Ермит през [[1881]] г. успява да получи място в катедрата по математическа физика и вероятности в [[Сорбона|Сорбоната]]<ref name="todorov" />. От ноември [[1896]] г. оглавява катедрата по математическа астрономия и небесна механика при Парижкия университет. Член е на Парижката академия на науките от [[1887]], а от [[1906]] е и неин президент. През [[1909]] е избран за член на [[Френска академия|Френската академия]] ({{lang-fr|Académie française}}), а през [[1912]] г. - и за неин директор.
Ред 21:
== Научни приноси ==
След тридесет години напрегната научна работа Анри Поанкаре оставя огромно математическо наследство, обхващащо най-различни дялове на математиката: [[топология]], [[теория на вероятностите]], [[неевклидова геометрия]], [[теория на диференциалните уравнения]], [[теория на автоморфните функции]], [[комплексен анализ]] и много други, като изследва и връзките между отделните дялове. Неговите работи, публикувани от Парижката академия на науките, изпълват 10 тома. Разработва - още преди [[1884]] г., теорията на автоморфните функции, които той нарича фуксови функции <ref name="todorov" />. През [[1895]] г. публикува ''
Занимава се също с решаването на различни задачи от астрономията и небесната механика.
Ред 28:
В областта на физиката изучава и допринася за развитието на: теорията на еластичността, [[термодинамика]]та, [[оптика]]та, електричеството, [[космология]]та и др.
Има съществен принос в развитието на [[Теория на относителността|теорията на относителността]]<ref name="todorov" />. Именно в неговите трудове за първи път е формулирана в достатъчно пълна и ясна математическа форма [[специална теория на относителност|специалната теория на относителността]]. През [[1904]] - [[1905]] г. изказва принципа на относителността, въвежда термините ''
Необратимостта на термодинамичните процеси и [[дифракция]]та на светлината, космогоничните хипотези и природата на [[рентгенови лъчи|рентгеновите лъчи]], теорията на морските приливи и безжичния телеграф - навсякъде той оставя незаличимите следи на универсалното си дарование.
Ред 34:
Като философ Поанкаре е известен с трудовете си по общометодологичните проблеми на науката, клони към [[махизъм|махизма]].
Той е носител на редица международни научни награди и медали като наградите
Ученик на Анри Поанкаре е видният наш математик [[Кирил Попов]].
Ред 41:
* [http://scienceworld.wolfram.com/biography/Poincare.html Биография на Поанкаре] (на английски)
* [http://www.brainyquote.com/quotes/authors/j/jules_h_poincare.html Цитати на Поанкаре] (на английски)
* [http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_4_2005/poancare.pdf
== Източници ==
|