Симония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Симонията в литературата: някой май го е пропуснал това...
м RomanNr: 3 repl;
Ред 4:
== Произход на термина ==
Названието произлиза от името на [[Симон Влъхва]], за когото доста подробно се разказва в глава 8 от „[[Деяния на светите Апостоли]]“.
Той бил от областта [[Самария]]. По мнение на древните църковни писатели св. [[Ириней Лионски]] (главният изобличител на [[Гностицизъм|гностиците]] – ок. 130-202 г.), св. [[Иполит Римски]] (негов ученик, живял в началото на ІІІIII в.), [[Тертулиан]] (160-220 г.) и др. той е основател на гностическата секта [[симониани]] или [[елениани]] (по името на жена му Елена) и родоначалник на гностицизма и на всички [[ерес]]и в [[Църква (институция)|Църквата]]. Говори за себе си, че е “велик човек”, смайва самарийските жители с магии, така, че те казвали за него, че е “велика сила Божия”.
Когато св. архидякон Филип благовестял за царството Божие, Симон повярвал, кръстил се и не се отделял от него. Но неговите критици го обвиняват, че е приел кръщението само външно. Като вижда големите чудеса и личби, които ставали, и че ''[[Свети Дух|Духът Свети]] се дава чрез възлагане ръцете апостолски'', Симон предлага пари, за да получи този дар. Той смятал, че дарбата може да се получи срещу съответното заплащане. Именно от това негово предложение произлиза понятието '''симония'''. Предложението му се отхвърля от [[Св. Петър|св. апостол Петър]] и Симон бива изобличен, задето е “помислил, че с пари се добива дарът Божий”.
 
Ред 16:
 
Подобен проблем третира и следващото Правило 30, което разпорежда низвержение на [[епископ]], получил епископска власт с помощта на светски власти. Св. Василий Велики, епископ на Кесария Кападокийска (329-379 г.) изпраща каноническо послание до подчинените му епископи, в което пише:
{{цитат|Някои измежду вас взимали пари от ръкополагани и, което е още по-лошо, това прикривали под булото на благочестие... На тогова, който взима сребро, трябва да кажем това, що апостолите са казали на оня, който искал да даде такова, за да купи преподаването на Светия Дух: “Среброто ти да погине заедно с тебе” (Деян. 8:20), понеже по-малко греши тоя, който по неразбиране иска да купи Божия дар, нежели оня, що го продава, тъй като това е продажба и, ако даром полученото продадеш, ще ти се отнеме благодатта, като продаден на сатаната, понеже въвеждаш кръчмарство в духовните работи и в църквата, в която ни е поверено Тялото и Кръвта Христова. Тия неща не трябва така да стават. А ето в що се състоят хитруванията. Те мислят, че не грешат, ако взимат не при самото ръкоположение, а после, когато всъщност да вземеш кога и да е, все е вземано. Прочее, моля ви да изоставите тоя подход, или, по-добре казано този път за ада, и не правете себе си недостойни да извършвате свещените тайнства, като цапате ръцете си с такова лихоимство... И ако някой подир това мое послание извърши нещо такова, нека се отстрани от тукашните олтари и отиде там, гдето може да купува и продава Божия дар... Всичко това става от сребролюбие, а сребролюбието е корен на всички злини (ІI Тим. 6:10) и се нарича идолопоклонство (Колос. 3:5). Прочее, не предпочитайте идолите пред Христа за малко сребро, нито пък на Юда подражавайте, вторично продавайки срещу подкуп веднъж Разпнатия заради нас.}}
 
Симонията е остро осъдена и от Четвъртия [[вселенски събор]] в [[Халкидон]] през [[451]] г. Съборните Отци намерат за необходимо веднага след като в Правило 1 потвърждават решенията на предишните събори, в Правило 2 да постановят:
Ред 25:
}}
 
[[Тарасий]], патриарх на Константинопол, Новия Рим от 784 до 806 г., пише до [[Адриан I]], папа на стария Рим (772-795 г.) специално послание по проблема на симонията в Църквата. Това послание, издадено веднага след VІІVII Вселенски събор било присъединено към съборните правила. Основният аргумент против симонията в него е:
{{цитат|Приемащите даром благодатта на Духа, както и дълга даром да я дават (вж. Мат. 10:8) на ония, които ще я получават от тях, имат това задължение от приелите тази свобода от гласа Господен.}}