Разлика между версии на „Меровинги“

2 байта изтрити ,  преди 12 години
м
RomanNr: 1 repl;
м (Робот Добавяне: vls:Meroviengers)
м (RomanNr: 1 repl;)
'''Меровингите''' са династия [[франки|франкски]] крале, управлявали често променяща се територия, включваща части от днешните [[Франция]], [[Холандия]] и [[Германия]] в периода от [[5 век|5]] до [[8 век]]. Понякога са наричани от съвременниците си „дългокосите крале“, но значението на дългата им коса не е ясно.
 
Меровингската династия получава името си от [[Меровех]] (понякога латинизирано като Меровей или Меровий), водач на [[салически франки|салическите франки]] от около [[447]] до [[457]], и се появява в по-общата история с победите на [[Хилдерик I]] (управлявал около [[457]]–[[481]]) срещу [[вестготи]]те, [[сакси]]те и [[алемани]]те. [[Хлодвиг I]], синът на Хилдерик ІI, успява да обедини почти цяла [[Галия]] северно от [[Лоара]] ([[486]]), да приеме [[католицизъм|католицизма]] ([[496]]) и да унищожи кралството на [[вестготи]]те в [[Тулуза]] през [[507]]. При смъртта си Хлодвиг ІI разделя кралството между четиримата си сина според франкския обичай. Отделните части на свой ред са разделени отново на множество малки княжества, чиито владетели са наричани меровингски крале.
 
Меровингските крале назначават [[магнати]] за ''comites'', [[граф]]ове, натоварвайки ги с отбраната, администрацията и решаването на съдебни спорове. Това се случва във време на колапс на [[централизация|централизираната]] [[Римска империя|римска]] данъчна и административна система и изчезване на старата държавна структура. Графовете трябва да осигуряват армии. Те ги набират от своите подчинени, наричани [[рицар]]и, получаващи земя в замяна на службата си. Тези армии са свиквани от краля за защита или нападение. Графовете не плащат пари на краля, тъй като няма много пари в обращение. Очаква се кралят да се издържа сам от производството на своя частен [[домен]]. Тази система постепенно се развива в западноевропейския [[феодализъм]].
38 183

редакции