Архитектура на Търновската художествена школа: Разлика между версии

При кръстокуполните църкви ("Йоан Алитургитос", "Христос Пантократор" в Несебър ) барабанът лежи върху четири колони и пандативи. Колоните се свързват със стените посредством арки и пиластри.

Олтарното пространство е оформено с полукръгла или многоъгълна апсида. При някои църкви то е разделено на три части, като страничните (бема и диаконник) служат за съхранение на църковна утвар, одежди и книги. В този случай апсидите обикновено също са три. Допълнително усложнение на плана се явява предапсидното пространство. Сводовете са полукръгли и изградени от тухли.

Особен тип християнски храмове представляват конхалните църкви. Те са малки, еднокорабни, със или без притвор. Главна тяхна особеност се явявят трите конхи (апсиди) поместени съответно в източната, южната и северна стени на наоса. Малкият купол почива направо върху стените. Конхалните църкви се срещат главно в манастирите и не се отличават с особено изящество. Представители на този тип храмове са църквата в манастира "Свети Архангели" в [[Трън]], "Свети Никола Мрачки" в Пещерския манастир (триконхални). Разновидност представлява четириконхалната църква "Богородица Елеуса" във Велюса<ref>"Старобългарско изкуство", Том ІІ - Никола Мавродинов, издателство "Наука и изкуство", София, 1959 г.</ref>.

Използва се техниката на смесен градеж, като се редуват пояси от камък и тухли. Този приом е наследство от римската архитектура (опус микстум) но тук е загубил първоначалното си конструктивно приложение и се използва с художествена цел. Декоративна роля изпълняват и широките хоросанови фуги. Подбират се различни породи камък ([[варовик]], [[бигор]], [[мрамор]], [[травертин]])а тухлите са с разнообразна големина и профил и могат да бъдат поставени по различен начин, образувайки декоративни орнаменти и монограми. Понякога се употребява и клетъчен градеж при който всеки каменен блок е заобграден с тухли от четирите си страни. За подсилване на контраста тухлите са оцветявани в червено.

Фасадите на църквите са разчленени от дълбоки ниши (често двустъпални) украсени с аркбутани и архиволти. За разлика от църквите в [[Константинопол]], нашите тук не отговарят на вътрешното пространство (псевдоконструктивни ниши) и имат чисто декоративно предназначение. Допълнителна тяхна украса се явяват редовете от глинени панички и четирилистници, гледжосани в зелено, кафяво, жълто или оранжево. Тези декоративни орнаменти водят началото си от арабската архитектура. Особено пищна е декоративната украса на несебърските църкви "Христос Пантократор" и "Йоан Алитургитос".

Високо под стените на някой църкви се вграждат конзоли върху които лежат малки декоративни арки. Покривите са покрити с керемиди или оловни плочи (първоначалното покритие на "Свети Петър и Павел" в Търново), барабана на купола е тесен и висок с кръгла или многоъгълна форма. Украсата им отговаря на тази на храма към който принадлежат. При многоъгълните барабани е характерна украсата на ъглите с малки колонки.Архитектурният облик на храмовете се допълва от скулптурната и живописна украса.

Общият тип на болярските жилища в периода 13 - 14 век трудно може да бъде установен поради липса на достатъчно археологически данни. Северно от двореца в Царевец са разкрити основите на болярско жилище датиращо от 14 век. Планът му е г-образен. Състои се от жилищна и стопанска част. Висок каменен зид затваря двора от другите две страни. Жилищната сграда е била двуетажна. Долният етаж е бил изграден от камък и разделен на три еднакви помещения, средното от които е открито към двора. Тук е бил входът. Запазени са две мраморни бази за колоните подпиращи горния етаж, както и част от стълбището. Вторият етаж е бил с еркер, средното му помещение е било навярно открито. Стопанското помещение е едноетажно, разделено на няколко части и с чардак от към двора. В югозападният ъгъл личат основите на малка еднокорабна фамилна църква. Донякъде сходен план има и "господарската къща" в Мелник, датираща от [[14 век]].

[[Категория:ВеликоТърновска Търновохудожествена школа]]