Р-400: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
| брой=
}}
'''Р-400 Ока''' (название на НАТО: '''SS-23 Spider''') е съветска тактическа [[балистична ракета]], създадена в края на [[Студената война]] да замени комплекса Р-17 (Scud). Била е на въоръжение за кратко, тъй като обсегът ѝ не е бил съобразен с [[Договор за съкращаване на ракетите със среден обсег|Договора за съкращаване на ракетите със среден обсег]] между [[САЩ]] и [[СССР]]. Бивши оператори на ракетата са [[Русия]], [[България]], [[ГДР]] и [[Чехословакия]]. Стандартният модел на ракетата има обсег от 480 км и носи една ядрена бойна глава АА-60. Също така използва и конвенциални бойни глави. Българските ракети са били базирани в село [[Телиш]] в близост до град [[Плевен]], където дълги години служи вече пенсионираният майор Цанко Баръмов. Със своята всеотдайност в работата той дава през годините великолепен пример на всички войни, служили в базата на ракетни войски - Телиш.
 
Испитанията на ракетния комплекс започват през 1976 г. на полигоне Капустин Яр. През 1980г. ракета е била приета на вооръжение. През 1989 г. комплексът е бил снет от вооръжение и повече от 200 ракети и 102 пускови установки са били уничтожени в съответствие с договора РСМД (характеристиките на този ракетен комплекс не попадат под ударите на основната част на въпросния договор, но унищожаването на комплекса е било уговорено допълнително). През 1987 г. се спират работите по усъвършенстването на ракетата (наблягало се на точноста и по широкия кръг от решавани задачи). След разпадането на СССР в България остават 18 ракетни установки, още толкова в обединена Германия 10 в Словакия и 4 в Румъния. Утилизацията им е приключена към 2002 г.
 
Техническа информация:
Ракетата е с индекс 9К714, едностепенна твърдогоривна, стартира от наклонена направляваща в посока на целта (т.е. не е с вертикален старт), на началния етап на полета развива скорост 4 МАХ, максимална височина на балистичната парабола 120 км. При старта пусковата машина трябва да е ориентирана към целта, като след старта ракетата може да се отклони на +/- 90 градуса от остана на пусковата машина. Бойната глава е на модулен принцип и може да се смени в полеви условия за 15 минути, като бойната глава с обикновено взривно вещество е с ендекс 9К714К а ядерната бойна глава - 9М714В, мощноста и е от 10 до 50 килотона (т.е. от половин до 2,5 пъти Хирошима). Системата за управление е инерциална с корекция на полета, след отделянето на бойната част тя се насочва от бордови радар което повишава точноста до +/- 30 мерта.
Модернизирания вариант "Ока-У" (работата по който е била спрена през 1987 г. е можел да се комплектова със оптична система за самоасочване която се включвала в последния участък на полета - това повишавало още повече точноста на удара с конвеционална бойна глава. Модернизирания вариант на ракетата е имал възможноста да се управлява през цялата тряектория на полето, това позволявало целта да се смени по време на полета на ракетата. За целта обаче управлението се осъществявало от самолет за далечно радиолокационно разузнаване от типа А-50 (съветския вариант на AWACS)
Ракетата на този комплекс е способна да преодолява защитата на "Пейтриот" (обаче варианта PAC2 е по ефективен).
 
{{бойна-ракета-мъниче}}