Тибетска книга на мъртвите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
* ''' "Чениид Бардо"''' - измерението на [[бог]]овете и [[демон]]ите. Тук мъртвият ще се среща с гневни демони и добронамерени божества, а покрай тях ще светят слаби светлини, всяка от които е вход за поредно прераждане в света на боговете ("девалока"); света на [[титан]]ите ("''асуралока");'' света на хората ("''манакалока''"); света на животните ("''тирякалока''"); света на гладните [[дух]]ове ("''преталока"),'' и света на [[ад]]а (''наракалока''). Докато мъртвият е в Чениид Бардо, четящият се опитва непрекъснато да му напомни, че всичко което бива преживявано, е феномен на [[съзнание]]то му. Ако мъртвият го осъзнае - боговете или демоните изчезват и той се освобождава. Ако пък не успее - преминава към третото Бардо.
* '''"Сидпа Бардо"''' - етапът на силния стремеж към повторно раждане. Тук човек вече осъзнава че е мъртъв, и започва панически да се опитва да се върне в мъртвото си тяло, и да желае за "още един шанс". На този етап четящият също се опитва да предотврати това, напомняйки на мъртвия, че той е заобиколен от илюзии и е тласкан от илюзорни желания. Ако и тук мъртвият не осъзнае че блуждае в свят оформен от своето съзнание, то той интензивно ще търси пътечка към ново ситуация на зачеване на дете, и откривайки такава, ще се скрие отново в утробата, където ще забрави всичко което му се е случило и ще заживее отново.
== инструкции за умиране в други култури ==
| |||