Ернесто Далгас: Разлика между версии

'''Ернесто Далгас''' (на [[датски]] ''Ernesto Daldas'') е датски [[писател]] и [[философ]], предимно познат с философските си [[роман]]и Dommedags''„Dommedags BogBog“'' ("Книга„Книга на Страшния съд"съд“) и Lidelsens''„Lidelsens VejVej“'' ("Пътят„Пътят на страданието"страданието“). Далгас е син на известния основател на Датското Езическо Общество Енрико Мюлиус Далгас. Роден е и изръслизрасъл в [[Орхус]]. Интровертният и замислен Ернесто Далгас не се е разбирал добре с екстровертния си и активен баща, и когато той издържа студентския изпит през 1889, охотно заминава да учи за лекар в [[Копенхаген]].

При следването си Ернесто Далгас все повече се отдава на философия и литература и когато философското съревнование от 1893 е обявено под заглавието "Същност„Същност на отношението на авторитета и етическо значение"значение“, Далгас решава да вземе участие. Той не печели, обаче получава думивъзторжен на възторготзив от професора по философия Харалд Хьофдинг. Това подбужда Далгас да замени следването с философия и да зареже медицината.

Далгас дълго време страда от меланхолия и душевни болки, но отрано става ясно, че той страда от децидиран психически синдром, най-вероятно маниакална депресивност. В последните години от живота си често е хоспитализиран, включително в Болницата за душеви болести Риссков. На [[11 юли]] [[1899]] Ернесто Далгас се застрелва в Дамхуссьо в Копенхаген. В този момент той тъкмо е завършил произведението Kundskabens Bog ("Книга„Книга на знанието"знанието“), чийто ръкопис е литературно завещание и едновременно предсмъртно писмо.

Далгас приживе успява да види само две от произведенията си публикувани: Geografiske''„Geografiske DigteDigte“'' ("Географски„Географски стихове"стихове“) и Krøniker''„Krøniker og ÆventyrÆventyr“'' ("Хроники„Хроники и приключения"приключения“), и двете през 1896 г., но оставя голямо количество ръкописи на приятеля си Аксел Милхе. Той се погрижва да издаде четири тома от тези творби: Sangbog''„Sangbog“'' (1903, "Книга„Книга на песните"песните“), Lidelsens''„Lidelsens VejVej“'' (1903), Dommedags''„Dommedags BogBog“'' (1903) и Digt''„Digt og SkuespilSkuespil“'' (1904, "Стих„Стих и драма"драма“). Особено романите са дълбоко философски и отразяват собствения опит на Ернесто Далгас да открие екзистенциален смисъл на живота. В Dommedags''„Dommedags BogBog“'' главният герой странствува буквално между различни разбирания за живота, и изглежда в края да намира утеха в един вид будизмбудизъм. Далгас се мъчи през целия си живот да открие връзка между две убеждения: метафизичното и позитивистичното. Той смята, че е открил обяснение в своето последно произведение, Kundskabens''„Kundskabens BogBog“'', но неговият приятел Аксел Михле не се грижипогрижва да бъде издадена, коетои етова осъщественостава едва през 1995 г.