Анна Австрийска: Разлика между версии

 

Бракът не е щастлив, изпълнен с недоверие и подозрения. Стартира лошо, като четиринадесетгодишната двойка е насилена да консумира брака си, за да се предпази брака от възможността за бъдещо анулиране. Това унижение докарва Луи до положение да отказва да се докосне до жена си в следващите няколко години.

Въпреки че е настанена в [[Лувър]]а, Ана е изцяло игнорирана. Майката на Луи, [[Мария Медичи]], продължава да се нарича „кралица на Франция“, без ни най-малка съпротива от страна на нейната снаха, а плахият и затворен млад крал изглежда дълбоко незаинтересуван. Като [[испанци|испанка]], заобиколена от антураж от испански благороднички, Ана остава много настрани от френската култура и начин на живот, тя продължава да живее съобразно испанския [[етикет]] и не полага усилия да подобри своя скован [[френски език]].

 

През [[1617]] година, Луи в заговор с Шарл, херцог дьо Люн, успява да се освободи от влиянието на майка си, като извършва дворцов „преврат“ с убийството на любимеца на Мария Медичи - Кончино Кончини, на 26 април същата година. В годините си на силно влияние, херцог дьо Люн се опитва да излекува дистанцираността между Луи и неговата кралица. Той отпраща испанските придворни дами и ги замества с френски, между които принцеса дьо Конти и херцогиня дьо Шеврьоз, която е негова жена по това време, като организира дворцови празненства, които да сближат кралската двойка. Ана започва да се облича по френски маниер и през 1619 година Люн притиска краля да сподели едно легло с кралицата.

[[Image:AnnaofAustria05.jpg|thumb|150px|ляво|Ана Австрийска като вдовица]]

Серия от помятания разочароват краля и охлаждат техните отношения. Луи се отдава на битките си с [[протестанти]]те, а Ана - на дворцови интриги. Кралят назначава за свой съветник кардинал [[Ришельо]]. Външната политика на Ришельо е насочена срещу заобикалящите Франция на два фронта [[Хабсбурги]], което обтяга отношенията между Ана и Ришельо. Ана остава бездетна цели шестнадесет години, Луи става все по-зависим от Ришельо, който става [[министър-председател|първи министър]] от 1624 година.