Гай Касий Лонгин: Разлика между версии

Малко е известно за ранните години на Гай Касий. Той се оженважени за [[Юния Терция]], дъщеря на [[Сервилия Цепиона]] и сестра по майчина линия на [[Марк Юний Брут]], от която има син. Той учиУчи философия в [[Родос]] при [[Архелай]] и научава добре [[Гръцки език|гръцки]]. Първата му служба е на [[квестор]] при [[Марк Лициний Крас]] през 53 пр.н.е. и той доказва себе си като способен военен. Пътува с Крас до провинция [[Сирия]] и се опитва да го разубеди от нападение на [[Парти|партите]], предполагайки, че те са се сдобили с укрепление на [[Ефрат]]. Крас на послушалпослушва Касий и така се стигналостига до [[битката при Кара]], по време на която той отново игнориралигнорира плановете на Касий за укрепване на римските редици. Резултатът биле най-голямото поражение на Рим от [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]] насамдотогава. Касий успялуспява да запази остатъците от армията с помощта на легата на Крас [[Октавиан Август|Гай Октавиан]]. Армията от своя страна се опиталаопитва да направи Касий своя нов командир, но той отказалотказва от лоялност към Крас. Крас биле убит от предателските предводители по време на отстъплението от Кара, но Касий успялуспява да избяга с 500 кавалерийци и да се събере още веднъж с легионите. За две години напред Касий упрявлявалуправлява провинция Сирия като проквестор, защитавайки границата от партските нахлувания до пристигането на нов проконсул. При последното нахлуване загиналзагинва партският военачалник, а войската на партите се разбягаларазбягва. [[Марк Тулий Цицерон]], по това време управител на [[Киликия]], изпратилизпраща на Касий своите поздравления за победата.

Със завръщането симу в Рим две години по-късно, избухването на гражданската война между Цезар и [[Гней Помпей]] спасява Касий от изготвен от враговете му процес срещу него за изнудване в Сирия. Касий е избран за [[плебейски трибун]] през [[49 пр.н.е.]] и се отказва от бъдещето си с ''[[Оптимати|оптиматите]]'', бягайки от Италия, когато Цезар минава [[Рубикон]]. Касий се среща с [[Помпей]] в Гърция и е направен командир на неговия флот. През [[48 пр.н.е.]] Касий доплува с корабите си до [[Сицилия]], където напада и изгаря голяма част от флота на Цезар. След това той продължава да напада кораби в близост до италийския бряг. Новината за разгрома на Помпей в [[битката при Фарсал]] принуждава Касий да се отправи към [[Хелеспонт|Хелеспонта]] с надеждата да се съюзи с неговия владетел [[Фарнак II]]. По пътя Касий е застигнат от Цезар и принуден да се предаде безусловно.

Цезар прави Касий [[легат]], изпозвайки го във войната срещу същия този Фарнак, към когото Касий се е стремял да се присъедини. Касий обаче отказва да се включи във войната срещу Катон и Сципион Африкански, избирайки вместо това да се оттегли в Рим. Той прекарва следващите две години без служба и несъмнено задълбочава приятелството си с Цицерон. През [[44 пр.н.е.]] той става ''[[praetor peregrinus]]'' с надеждата за провинция Сирия през следващата година. Назначаването на по-младия от него [[Марк Юний Брут]] за ''praetor urbanus'' дълбоко го засегналозасегва и само задълбочилозадълбочава омразата на Касий към диктатора. Цезар, въпрекиВъпреки че официално Касий му биле простил, Цезар изглежда го е подозирал. ТойКасий е един от най-дейните заговорници срещу Цезар, спечелвайки главните убийци за своята кауза. На [[Мартенски иди|мартенските иди]] през 44 пр.н.е. Касий подтиква своите съучастници и Цезар бива убит. Касий и заговорниците наричат себе си "освободители"„освободители“ ''([[Liberatores]])''. Тържествуването им обаче не продължава дълго, тъй като [[Марк Антоний]] се добира до властта и настройва обществото срещу тях.

През април Касий бяга от Рим към околностите, надявайки се, че Антоний ще бъде свален. През юни сенатът дава на Касий провинция [[Кирена]], за да му разчисти пътя за напускане на Италия, запазвайки неговата длъжност на претор. Касий отказва, тъй като му билае дадена толкова малка провинция и напуска длъжността си, заявявайки, че по-добрескоро би живял в изгнание, отколкото при Антоний. Той се оттегля към старата си провинция [[Сирия]], която е дадена по заповед на Антоний на [[Публий Корнелий Долабела]], надявайки се да поеме властта над нея преди Долабела. Репутацията му на изток го улеснява в събирането на армия от други управници в областта и до [[43 пр.н.е.]] той е готов да посрещне Долабела с 12 легиона. На този етап сенатът е изоставил Антоний и вижда своето бъдеще с Касий, утвърждавайки го като управник на провинцията. Долабела напада, но е предаден от своите съюзници, което го довежда до самоубийство. Касий не е достатъчно подсигурен, за да тръгне на поход срещу Египет, но с формирането на [[Втори триумвират|триумвирата]] Брут поисква неговото съдействие. Касий бързо се присъединява към Брут в [[Смирна]] с по-голямата част от армията си, оставяйки управлението на Сирия на своя племенник. Заговорниците решават да нападнат съюзниците на триумвирата в Азия. Касий напада и плячкосва [[Родос]], докато Брут прави същото с [[Ликия]]. Същата година те се прегрупират в [[Сарди]], където армиите им ги провъзгласяват за [[Император|императори]]. Те минават [[Хелеспонт|Хелеспонта]], прекосяват [[Тракия]]] и се разполагат на лагер близо до [[Филипи]] в [[Македония]]. [[Октавиан Август|Гай Юлий Цезар Октавиан]] (станал известен като Август) и [[Марк Антоний]] скоро пристигат и Касий планира да ги умори от глад чрез използването на своята по-добра позиция в околността. Въпреки това обаче те са принудени от Антоний да влязат в две битки, станали известни общо като ''[[битката при Филипи]]''. Брут сполучва срещу [[Октавиан]] и превзема лагера му. Касий обаче е разбит от [[Марк Антоний]]. Касий, незнаещбез да знае за победата на Брут, приема всичко за загубено и заповядва на освободеносвободения роб Пиндар да го убие. Той е оплакан от Брут като "„[[последния римлянин]]"“ и е погребан на [[Тасос]].