Деветаки: Разлика между версии

Земите край с. Деветаки са с преобладаващи светло- и тъмносиви почви,слабоерозирали и каменисти. По поречието на р. Осъм има алувианоливадни и глинестопесекливи. Главен поминък ,както преди, така и след Освобождението е било скотовъдството, лозарството и земеделието. Скотовъдството е било на първо място. Голямото землище, благоприятните климатични услвия, обширните мери, пасища и ливади са дали възможност '''на всяко домакинство''' да развие животновъдството си без ограничения в броя. Добитъкът се отглеждал на полето в зимни и летни слонове(още по време на турското присъствие в околностите са били построени около 60 кошари за овце и кози, повечето от които са запазени и до днес). Отглеждат се крави, биволи, кози, овце, магарета, коне. Животновъдството е носело големи доходи на населението и спомогнало за замогването и укрепването на много семейства. Малко са били безимотни жители, които са тръгнали да търсят препитание в Цариград и Влашко.

Природоклиматичните особености са създали добри условия за развитие на лозарството. Захарността на гроздето е достигала до 26 градуса. Действително Деветаки се е славело с доброкачествено грозде. На гроздобер са идвали кервани от Севлиево и Троян, за да закупуват грозде. Известен е сортът '''Деветашка гъмза'''. През '''1892г'''., на '''Първото Българско земеделското и промишлено изложение в Пловдив''', е бил връчен диплом и сребърен медал на деветаченеца Марин Попцонев за представените от него вино и ракия. След [[9- ти септември]] лозята са били унищожени от комунистите и на тяхно място са засадени сливи.

 

== Кълтурни забележителности ==