Клеман Маро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: oc:Clément Marot
м RomanNr: 1 repl;
Ред 12:
'''Клеман Маро''' (на [[френски език|френски]] ''Clément Marot'') е [[Франция|френски]] [[поезия|поет]] от епохата на [[Ренесанс]]а.
 
Баща му, [[Жан Маро]], е придворен поет в двора на [[Луи XII]]. Клеман Маро изпълнява придворна служба при [[Маргарита Наварска]], после при [[Франсоа ІI]], а по време на принудителното си изгнание в [[Италия]] служи при една херцогинята на [[Ферара]].
 
Маро с леки стихове осмива редица пороци на католическото духовенство — интригантството, лицемерието, алчността, тайният им разврат. Такъв характер има епиграмата му „Брат Люб̀ен“. Богословите от [[Сорбона]]та не са прощават на поета, защото в неговите сатири и епиграми виждат своя лик. Започва се преследване, обвиняват го, че е ял месо в петък, че превежда псалмите но примера на [[Мартин Лутер]] и с това дава идеологично оръжие в ръцете на френските [[протестантство|протестанти]]. Поради това на няколко пъти Маро е лежал в затвора. Поезията му е пропита с жизнерадостен дух и галска насмешливост. Пример за това са стихотворенията му „За Ана, която хвърля в мене сняг“, „За лошия поет“, „Елегия“, „За самия себе си“ и други.