Харпия (митология): Разлика между версии

Средновековните моралисти използвали харпиите като символ на алчност, ненаситност и нечистоплътност, често ги обединявали с фуриите; затвърдило се схващането, че харпиите нападат заедно. Живописеца от ХVXV век Джовани Белини в серии пана, илюстриращи седемте смъртни гряха, изобразил харпиите като алегорични фигури, олицетворяващи алчност, въздигнал ги на две златни кълба – златните ябълки от Хесперида.

Ето какъв символ в хералдиката приписал на харпията Джон Гуилим (ХVІXVI век). Той отделил две хералдически разновидности на харпии. Едната изглеждала така: женско лице, тяло, крила и нокти на хищна птица; в другата – женско лице и тяло и птичи крила и нокти. Гуилим говори за първия вед: “Харпията се представя лазурно с изправени крила и развяващи се коси. Или окована в броня. Такава броня има в църквата в Хантингон. Вергилий ги описва така: “От всички чудовища – ужани не; те са рожби на великия гняв, който [[Бог]] пратил на човешкия род от адските бездни; с лица на девойки е това творение, ненаситни, с остри лапи – ето такъв облик”.