Димитър Добрев (офицер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{DEFAULTSORT:Добрев, Димитър}} |
м RomanNr: 2 repl; |
||
Ред 19:
Към 1903–1904 г. Д. Добрев е настроен песимистично за кариерата си като офицер в българския флот. “Тук ще стана един учен, за да гния после пак във Варна”, пише той от Кронщад. Добрев достига дори до идеята да остане на руска служба. С такова убеждение и настроение през [[април]] 1904 г. Добрев изпраща рапорт до Военното министерство с молба да му бъде разрешено плаване в руската Втора Тихоокеанска ескадра. Предварително той получава съгласието на началника на Учебно-артилерийския отряд и началника на Главния морски щаб. В рапорта си лейт. Добрев развива мисълта, че за него и българското морско офицерство ще бъде интересна ролята на [[подводница|подводниците]]. Този клас кораби току-що прохожда с много аварии.
През [[август]] 1904 г. му е разрешено да бъде командирован за практически занятия в далечно плаване с руския флот. През юни–юли 1904 г. лейт. Добрев плава с [[броненосец]]а “Николай
След дългия преход до Далечния изток, на [[15 май]] [[1905]] г. корабът на Добрев влиза в бой с японски миноносци, губи сражението, бива потопен и Добрев попада в плен. На [[30 октомври]] е предаден на руските власти и отплава за Владивосток. Оттам – за Санкт Петербург, където пристига на [[30 ноември]] [[1905]] г. През месец [[февруари]] [[1906]] г. се завръща в България, където е награден с българския орден “Св. Александър”
Димитър Добрев става последователно е началник на Морското училище ([[1906]]-[[1908]] г.), началник на подвижната отбрана, командир на крайцера "Надежда". Уволнен е от флота през [[1911]] г.
| |||