|
== География ==
-->
== с. Деветаки- емблема ==
Емблемата на с. Деветаки представлява старобългарски щит, символизиращ древния му произход.
Заоблеността на щита символизира теренът, бърху който е построено селото и тракийските надгробни могили, с които са осеяни земите. Прилепът е възприеман като закрилник на селото, а в средата е нарисуван входа на Деветашката пещера, която е най- голямата в Източна Европа.
== История ==
== География и климатични условия ==
'''Деветаки''' е [[село]] в [[Северна България]], разположено на 21 км североизточно от околийския център [[Ловеч]] на 2 км южно от десния бряг на река [[Осъм]] върху трите хълма "Беляновски", "Среден" и "Тепавски" с площ 51 680 дка. Изграден от аптско- ургонски варовици, теренът му е хълмест и каменист, приличащ на обезлесена пустиня от кайраци с малки габрови, дъбови и глогови гори, намиращи се на обща площ от 12 084 дка. Широките поляни и пасища са покрити с плътен чим от бяла детелина, гремоника, троскот, кощтрава и др. По тези места се срещат следните представители на животинския свят: дива свиня, сърни, елени, костенурки, язовци, къртици, порове, белки,невестулки, лисици, зайци, диви котки, чакали. От влечугите се срещат усойницата, пепелянката, смик- мишар, смок- стрелец, гущери и др. Има голямо разнообразие от птици като скален орел, креслив орел, бухал, улолица, пъстър и черен кълвач, лястовица, сива врана, черен гарван, сврака, папуняк, кос, врабец, синигер, сова и гугутка. Tипични за местността са карстовите форми, създали условия за образуването на на много понори(върпини), преобърнати на гьолове от дъждовната вода и много пещери като [[Деветашка пещера]]- [[Маарата]] (тур.) или наричана още [[Окната]] (рус.), Гюрлеева дупка, Стълбица, Къдена дупка, Кънчеви върпини, Белтинска, Меча дупка, както и множество подземни реки. Климатът е умереноконтинентален със средна годишна температура 11,4оС и средно годишна сума на валежите 636 мм. Режимът на валежите е с летен макримум 60-70 мм (май- юни) и зимен минимум 10-15 мм (февруари). Снежната покривка е 10-12 см (януари) и с продължителност 55,9 дни. От земите на селото извират рекичките Дупката, Изворска река, Черна река, Бяла река, Тодорска река, десни притоци на р. Осъм, има 13 малки извора, на които са построени чешми, 23 кладенеца и 21 герана.
== Стопански живот ==
Земите край с. Деветаки са с преобладаващи светло- и тъмносиви почви,слабоерозирали и каменисти. По поречието на р. Осъм има алувианоливадни и глинестопесекливи. Главен поминък ,както преди, така и след Освобождението е било скотовъдството, лозарството и земеделието. Скотовъдството е било на първо място. Голямото землище, благоприятните климатични услвия, обширните мери, пасища и ливади са дали възможност '''на всяко домакинство''' да развие животновъдството си без ограничения в броя. Добитъкът се отглеждал на полето в зимни и летни слонове(още по време на турското присъствие в околностите са били построени около 60 кошари за овце и кози, повечето от които са запазени и до днес). Отглеждат се крави, биволи, кози, овце, магарета, коне. Животновъдството е носело големи доходи на населението и спомогнало за замогването и укрепването на много семейства. Малко са били безимотни жители, които са тръгнали да търсят препитание в Цариград и Влашко.
Природоклиматичните особености са създали добри условия за развитие на лозарството. Захарността на гроздето е достигала до 26 градуса. Действително Деветаки се е славело с доброкачествено грозде. На гроздобер са идвали кервани от Севлиево и Троян, за да закупуват грозде. Известен е сортът '''Деветашка гъмза'''. През '''1892г'''., на '''Първото Българско земеделското и промишлено изложение в Пловдив''', е бил връчен диплом и сребърен медал на деветаченеца Марин Попцонев за представените от него вино и ракия. След '''9- ти септември''' лозята са били унищожени от комунистите и на тяхно място са засадени сливи.
На р. Осъм са били построени 5 воденици- караджейки, някои от които са били използваеми до 1920г. Поддържали са се търговски връзки с Турция, Плевен, Свищов, Севлиево, Габрово, Ловеч и Троян. От занаятите се развиват коларожелезарство, дюлгерство, мутафчийство, бъчварство. В помощ за обработването на земите са били докарани от [[Никола Влаев]] '''Първият американски трактор "Фордзон" и унгарска вършачка "Газдашаги"'''- 1940г., закупени от "Комерциум"- акционерно дружество за търговия- София. В селото са били построени много бакалници, кръчми и винарна изба през 1943г. През 1908г. е основана '''кредитна кооперация "Деветашка пещера"'''.
== Културни забележителности ==
В Деветаки началото на просветното дело се поставя през '''1861г.''' с откриване на първото киклийно училище в частен дом. Учител е бил Марин Попцонев. 1879г.,с голям ентусиазъм и материали останали от съборената турска джамия,е построена двуетажна училищна сграда. И това училище се оказва тясно за нарастващия брой деца, завършили основното си образование и това води до построяването на още една сграда със седем класни стаи, директорски и учителски кабинет и театрален салон с балкон, който по-късно е използван и за прожектиране на филми. '''Основите на новото сдание "Христо Ботев" били положени на 24 май 1933г.''' Шест месеца по-късно училището отваря врати за 250 ученика.
Близо 37 години след това липсата на деца в Деветаки затваря школото. Никой от кметовете на селото от тогава насам не е успял да съхрани и опази от рушене сградата от 490 кв. м. площ и 5 дка двор. Откраднати били богата колекция от археологически материали- монети, стрели, копия и оръдия на труда, събирани от учениците и техните роднини в продължение на много години.
През 1897г. е основано '''читалище "Зора"''', организирана е библиотека, която към 1986г. разполага с '''над 6500 тома''' и работи и до днес.
Някога в Деветаки е имало джамия, която е разрушена. С дейното участие на на поп Цоню Марински и други деветачени е получено разрешение от султана за построяване на '''църквата "Свети пророк Илия"(1868г.)'''. Тя е издигната в центъра на селото от майстори от селата Брусен, Лопян. Осветена е на 11 май 1968г.
[[В Деветаки тръгва първият линеен радиоапарат!]]През 1927г. [[Димитър Влаев]] е построил първия линеен радиоапарат, захранван с галванични елементи на Волт- собствена разработка със стъклени чаши със силно разредена сярна киселина и потопени в тях цинкови и медни пръчки, без да се допират една в друга. Това се случва още преди да започне излъчването на редовна програма от националния радиопредавател край Вакарел през 1935г. Същата година на 25 януари цар Борис III подписва указ за публикуване Закона за одържавяване на радиото, а години по-късно тази дата е обявена за Ден на радиото.
== Природни забележителности ==
Сред природните забележителности са [[Деветашка пещера]]- [[Маарата]] (тур.) или наричана още [[Окната]] (рус.), Гюрлеева дупка, Стълбица, Къдена дупка, Кънчеви върпини, Белтинска, Меча дупка, както и множествоняколко подземни реки.
== Празнични обичаи от с. Деветаки ==
== Домашно производство ==
== Турски и гръцки думи, употребявани от деветачени ==
== Други ==
|
