|
==Развитие==
Първите балистични ракети, появили се в епохата непосредствено след [[Втората световна война]], са почти пълни копия на германската [[Фау-2]]. ССSS-1 произлиза от Р-1, която е преработена Фау-2, пленена от руснаците в края на [[1945]] година. Р-11 обаче е нова версия, която използва конфигурация, подобна на немската, но с някои драстични промени - съвсем различна форма, както и единична горивна камера. Монтиран е бил и заглушител, който ограничава дима и шума при полет. Същият двигател по-късно служи и за основа на руските космически ракети. Р-11, известна също като СкъдScud-АA, излита за пръв път през [[1957]] година. Нейният обсег е бил едва 130 километра, и тя е изведена от експлоатация през [[1978]] година. Най-масовият вариант е Скъд-В, който е разпространен по целия свят. Счита се за „стандартен“ модел и има обсег от 300 km. Работното му име е Р-300 „Елбрус“, и е полетял за пръв път през [[1961]] година. По-нови версии са Скъд-С, която има сходни характеристики с В-версията, но с двойно по-голям обсег, и Скъд-D, която е пригодена да пренася различни видове конвенционални експлозиви. Всички модели с изключение на Скъд-А са с дължина 11,25 метра, диаметър 0,88 метра и течногоривен [[керосин]]ен двигател.
[[Картинка:Rakieta wz8K-14 SCUD RB.jpg|left|thumb|300px|Полска ракета ''„Скъд“'']]
!Максимално отклонение от целта
|-
|ССР-1В11 || СкъдScud-АA || [[1957]] || [[1978]] || 130 км || конвенционална || 4000 метра
|-
|ССР-1С17/Р-300 || СкъдScud-ВB || [[1961]] || || 300 км || конвенционална; химическа - всички видове химикали; биологична - всички видове токсини; ядрена - от 5 до 80 кт || 900 метра
|-
|ССР-1D300 || СкъдScud-СC || [[1965]] || || 600 км || конвенционална; химическа - всички видове химикали; биологична - всички видове токсини; ядрена - от 5 до 80 кт || 900 метра
|-
|ССР-1Е17 ВТО || СкъдScud-D || [[1980]]-те || || 700 км || конвенционална/вакуумна бомба/40 касетъчни бомби/100 5-кг леки касетъчни бомби || 50 метра
|-
|}
|
