Научна революция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м RomanNr: 1 repl;
Ред 15:
*Терминът революция е често употребяван през [[XVIII]] век. Редица автори сред енциклопедистите наричат научните приноси, като например тези на Нютон, научна революция – т.е. поставящи началото на нова епоха. Понятието е развито по-късно в произведенията на учени, историци на науката и философи.
*В "[[Критика на чистия разум]]" [[Кант]] нарича Коперникова революция заменянето на геоцентричната система с хелиоцентрична.
*През [[ХХ век]] терминът научна революция е преосмислен и приложен към значителните промени от различни области на науките настъпили с бърза последователност от средата на [[ХІХXIX век]].
*[[Томас Кун]] отбелязва че големите теоретични промени настъпват не с преобразуване на приетите понятия и аксиоми, а с истински разрив и отхвърляне на приетите възгледи. Една [[парадигма]], новаторска и по-ефикасна отрича предишна и заема нейното място. Под парадигма Кун разбира едновременно научното съдържание, както и социалната и техническа организация на тази наука. Това обединяващо понятие позволява на Кун да противопостави и различи нормативна наука, в стабилно и продуктивно състояние и екстраординара извънмерна наука в състояние на криза, обновление довеждаща до теоретичен разрив. С това понятието Кун обосновава съществуването на две фази в научното познание: нормативно научно познание и екстраординарно, извънмерно научно познание, което е състояние на криза и обновление, довеждаща до теоретичен разрив в съществуващата наука. Според Кун, този разрив е свързан със заемането на мястото на стара парадигма от нова парадигма (действащите фигури правят научен избор, който в някои случаи би могъл да бъде критикуван).
*Според [[Гастон Башлар]] научните революции са движещата сила на човешкия прогрес (действащите фигури в тези революции се стремят към по-добро познание и по пълна апроксимация към истината). Научната Теория има дне страни - една приемствена, съхраняваща, и една новаторска, отрицания на съществуващото знание. Най-съществените достижения на съществуващата наука са съхранени и предишните нейни елементи са асимилирани. Но заедно с това, те са радикално променени. Това е съществено нов начин на мислене, който неизбежно се основава на предишния.