Геоцентрична система: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ko:천동설
м RomanNr: 1 repl;
Ред 3:
'''Геоцентричната система''' е [[теория]] в [[астрономия]]та, която разглежда [[Земя]]та като център на [[Вселена]]та. При нея [[Слънце]]то, [[Луна]]та, [[звезда|звездите]] и останалите астрономични обекти се движат около Земята. До [[17 век]] геоцентричният модел е преобладаващата система в [[Европа|европейската]], [[Ислямски свят|ислямската]] и [[китай]]ската астрономия, като най-често е съчетаван с хипотезата за сферична форма на Земята. Той е изместен от [[хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]] след изследванията на [[Николай Коперник]], [[Галилео Галилей]] и [[Йоханес Кеплер]].
 
Видимото въртене на небесната сфера и видимото движение на небесните тела създават илюзията, че Земята е център на Вселената. Още през [[6 век пр.н.е.|VI]]-[[5 век пр.н.е.|V в. пр.н.е.]] древногръцките учени започват да създават модели, обясняващи тези движения. Според тях тези тела са разположени върху кристални сфери, въртящи се около неподвижната Земя. Тази представа заляга в основата на геоцентричната система на света и е разработена най-добре от [[Клавдий Птолемей]] през [[2 век|ІІII в.]] [[Християнство|Християнската]] църква възприема тази система, защото тя отговаря на църковното учение за централната роля на Земята във Вселената, и я поддържа повече от 15 века.