Кергелен: Разлика между версии

[[Image:Kerguelen-Location.JPG|thumb|200px|right|Местоположение на о. Кергелен]]

Вулканичният [[архипелаг]] Кергелен (49°20' ю. и 70°20' и.) се намира в южните предели на Индийския океан на почти еднакво разстояние от [[Африка]], [[Антарктида]] и [[Австралия]]. Островите са френско владение, като главният от тях е с приблизителни размери 120 км на 140 км, а територията му е 6 675 км². Целият архипелаг се състои от около 300 острова, чиято обща площ е 7 215 км². Остров Кергелен е голям колкото [[Корсика]], но благодарение на неговата изключително силна разчлененост крайбрежието му е по-дълго от бреговете на цяла [[Франция]].

Кергелен е разположен на северозападния край на едноименния подводен хребет, разделящ Австралийско-антарктическата от Африкано-антарктическата котловина. Архипелагът представлява връх на подводен щит с площ около 5 000 км². Вулканът Рос (1865 м) е на южния бряг на Кергелен, където образува полуостров Галиени. Вулканът Вивил Томсън (900 м) образува североизточен брегови масив, удължен в екваториално направление. Вулканът Ричардс (1220 м) е разположен върху разлом на северозападния планински масив. Около всички вулкани на Кергелен има горещи извори, а някъде се срещат и [[фумароли]].

Бреговете на Кергелен са дълбоко насечени от [[фиорд|фиорди]], а около 500 км² от вътрешността на главния остров е покрита с [[ледник|ледници]]. Релефът на островите е планински, като най-високата им точка е Маунт Рос (1865 m). Планините с височина над 1000 м са покрити с вечен [[лед]] и [[сняг]].

На Кергелен няма постоянно население, а само научни работници – например през януари [[2003]] г. там са пребивавали 145 души.

[[Картинка:Kerguelen CookGlacier.JPG|мини|250px|[[Ледник Кук|Ледникът Кук]] на Кергелен]]

 

От [[1955]] г. статутът на Кергелен е отвъдморска френска територия, управлявана от старши администратор. Архипелагът Кергелен е част от [[Френски южноантарктически територии]], които включват още [[Земя Адели]] ([[Антарктида]]), островите [[Крозе]], [[Амстердам]] и [[Сен Пол (остров)|Сен Пол]]. Разпръснатите ѝ владения из необятния [[Южен океан]] спомагат за превръщането на [[Франция]] в държавата с втора по площ (след [[САЩ]]) [[Изключителна икономическа зона]] в света.

 

== Климат ==

Времето на островите Кергелен е студено и целогодишно се изсипват значителни валежи от [[сняг]] и [[дъжд]]. Преобладаващите ветрове са северозападни и нерядко достигат до скорости от 150–200 км/ч, тъй като архипелагът лежи на ширината на “Ревящите четиридесет градусови”. Кергелен се намира на около 250 км на север от линията на [[Антарктическата конвергенция]], където студените води на [[Антарктида]] се срещат с по-топлите водни маси на [[Индийски океан|Индийския океан]]. По тази причина мъглите там са често явление. Под ударите на свирепите постоянни ветрове морето край острова е доста бурно, а вълни с височина 12–15 м са нещо обичайно. Средните температури през лятото рядко надвишават 7,4^оС, а през зимата стигат до –2,6^оС. Северната граница на паковия [[лед]] през зимата минава на 1000 км на юг, затова обикновено крайбрежните води на Кергелен са свободни от [[лед]] целогодишно.

 

== Дивата природа ==

Първоначално растителният свят на Кергелен се е състоял от 28 вида висши растения (виреещи предимно до 400 м надморска височина), 4 вида [[папрат]] и повече от 200 вида [[мъх]]. Към тези растения обаче трябва да прибавим и някои привнесени от вън треви и бурени. Днес сред висшите растения се срещат още антарктическата ливадина (Poa cookii и P. kerguelensis), Azorella, [[Ацена]] (Acaena) и прочутото [[кергеленско зеле (Pringlea antiscorbutica)]].

 

[[Image:iles kerguelen2.png|thumb|right|300px]]

Архипелагът е открит от френския мореплавател [[Ив-Жозеф дьо Кергелен Тремарек]] на [[12 февруари]] [[1772]] г.

Капитан [[Джеймс Кук]] слиза на Кергелен при своето трето околосветско пътешествие с корабите Resolution и Discovery. Плавайки на изток от нос Добра надежда, на [[Коледа|Коледния ден]] през [[1776]] г. корабите, командвани от Кук, достигат до Кергелен и хвърлят котви в залива Л’Оазо, впоследствие преименуван на Кристмъс харбър. На острова хората на Кук откриват бутилка, съдържаща оставено от моряците на Кергелен Тремарек съобщение на [[латински]], в което се съобщавало, че тази земя принадлежи на френската корона. По-късно Кук записва в дневника си:

“Имах пълното право да нарека тази земя Островът на отчаянието, с което да изтъкна неговата безплодност и пустота, но с оглед да не лиша мосю дьо Кергелен Тремарек от славата му на неин първооткривател, трябваше да ѝ дам името остров Кергелен.”

Основната цел на [[Джеймс Кук]] при посещението на Кергелен е научна. Естествениците от експедицията установяват съществуването на 20 растения, ендемични за острова, а голяма част от територията му е картографирана.

[[Джеймс Кларк Рос]], под чието командване плават HMS Erebus и HMS Terror, посещава Кергелен през [[1840]] г. Експедицията акостира в Кристмъс Харбър на [[5 май]] [[1840]] г. и остава на острова до [[29 юли]]. Проведени са изследвания върху земния магнетизъм, както и астрономически наблюдения.

След като посещава островите [[Принц Едуард]] и архипелага [[Крозе]], океанографската парна корвета HMS Challenger извършва обиколно плаване около Кергелен, при което са осъществени серия драгирания на крайбрежното дъно. На [[7 януари]] [[1874]] г. HMS Challenger хвърля котва в залива Кристмъс Харбър в северния край на острова.

Годината [[1877]] е забележителна за историята на архипелага Кергелен с това, че тогава се прави опит да бъде развита въгледобивната [[индустрия]]. Усилията са напразни, тъй като залежите от въглища се оказват с изключително ниско качество. Появата на подобен род индустриален интерес към Кергелен принуждава [[Франция]] да изпрати фрегатата Eure, за да се утвърди окончателно френският суверенитет над островите.

Първото забележително събитие през [[20 век]] в историята на Кергелен е посещението на изследователския кораб Gauss, на борда на който се намира германска полярна експедиция, ръководена от [[барон]] [[Ерих фон Дригалски]]. Между [[1902]] и [[1903]] г. са проведени множество научни изследвания, но поради тежките условия на острова няколко от членовете на експедицията умират от [[бери-бери]].

През [[1908]] г. норвежката китоловна компания A/S Kerguelen получава официален лиценз за китоловна дейност във водите на Кергелен. Първата китоловна станция на Кергелен започва да функционира още същата година в Порт [[Жана Д’Арк]]. Резултатите от китоловната дейност обаче са изключително разочароващи и китоловът на Кергелен е изоставен окончателно през [[1911]] г. Освен [[китолов]] и [[тюленолов]], на Кергелен са правени и неуспешни опити за развитието на фермерско животновъдство.

След избухването на [[Втората световна война]] [[Съюзниците]], не без известно основание, се опасяват, че многобройните тесни и дълбоко врязани в сушата заливи на Кергелен могат да предложат идеална възможност за укритие на подводници и спомагателни крайцери на [[Оста]]. Тези опасения се потвърждават през 1941 г., когато островът е посетен от германските рейдери Pinguin и Atlantis. Това принуждава HMAS Australia да минира няколко залива, с което германците са възпрени от други подобни посещения и за Кергелен не се чува нищо до края на войната. Въпреки че в края на 40-те години на миналия век са предприети действия по неутрализирането на мините, твърдо се смята, че и днес някои райони на архипелага все още са опасни за корабоплаване.

Първата временна френска научна станция е основана през [[1949]] г. от Пиер Сико – ръководител на експедицията с корабите La Pérouse и Commandant Charcot. В началото на [[1951]] г. Сико се връща на Кергелен с кораба Italo-Marsano, за да изгради в Порт о Франс постоянно действаща метеорологична станция. Тя става първата целогодишно действаща научна база на архипелага. През периода [[1956]]–[[1957]] г. в Порт о Франс е изградена и геофизическа станция за сеизмични наблюдения, изучаване на земния магнетизъм, космическата радиация и [[йоносфера|йоносферните]] процеси. Тази новооткрита станция е френският принос към Международната геофизична година.

Основните акценти в дейността на френската научна база са изследователските програми по морска и сухоземна [[биология]]. В допълнение към традиционните научни дейности, от [[1995]] г. е изградена станция за проследяване на [[сателит|сателити]] в околоземна [[орбита]], с което научната база на Кергелен става част от CNES – Националната космическа агенция на [[Франция]].

 

== Вижте също ==

* [[Антарктика]]

 

{{Пери-Антарктически страни и задморски територии}}

 

[[Категория:Архипелази]]

 

[[af:Kergueleneilande]]